Смартдоговорът като правно понятие

Резюме

Смартдоговорът е пример за възможностите, предоставяни от технологиите и виртуалната среда. Неговите особености поставят на ново въпросите дали правото е необходимо като регулатор на обществените отношения в тази нова среда и дали има необходимите средства за реализация в нея. Преди да бъде формулиран отговор на тези въпроси, като първа стъпка в статията следва да се изясни понятието за смартдоговор. В съчинението се аргументира виждането, че понятието за смартдоговора следва да е технологично неутрално, за да може да запази теоретичното и практическото си значение независимо от хода на технологичния прогрес. Следващата стъп ка е да се изясни, че с оглед на очертаното понятие смартдоговорът има приложе ние при регулирани от правото отношения в частното право, както и потенциал за по-широка употреба. Този потенциал може да се реализира само при наличието на изрична правна уредба. Такава уредба до момен та не съществува, от което следва, че смартдоговорите биха попаднали в приложното поле на общите правила на частното право, тъй като са свързани с икономически операции и разместване на блага. Последната част от статията е посветена на особеностите на смартдоговора, които се очертават дори в рамките на настоящото ограничено взаимодействие с правото. Ако смартдоговорът предполага размяна на блага, възниква въпросът за съотношението между действителната воля и изразената в софтуерния код. Освен това смартдоговорът във всички случаи изпълнява функциите си при наличието на определени обстоятелства, което предполага изясняване как настъпването на тези обстоятелства следва да бъде установено.