Определяне на статуса на работещ през цифрова трудова платформа

Резюме

Статията разглежда актуалните предизвикателства пред регулирането на трудовите отношения, породени от дигитализацията. Посочени са характеристиките на цифровите платформи за работа, които са хибридна форма между посредник при наемане на работа и дигитален работодател. Разгледани са предметът и обхватът на Директива (ЕС) 2024/2831 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година относно подобряването на условията на труд при работата през платформа, като са посочени трите основни области, в които е насочено регулирането на цифровите платформи за работа в Европейския съюз (ЕС). От гледна точка на трудовото право основната цел на регулирането на цифровите платформи за работа е свързана с определяне на правилния трудов статус на лицето, извършващо работа през платформа. Анализирани са проблемът с фалшивата самостоятелна заетост и необходимостта от ясно определяне на вида на правоотношението при работа през платформа. Уточнени са елементите, включени в дефиницията за платформен работник. Разгледани са националното право и практика по отношение на дефиницията за работник и относно процедурата за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. Обобщена е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с понятията „трудово правоотношение“ и „работник“. Посочена е необходимостта от извършване на цялостна оценка на реалното положение на страните в правоотношението, като се вземат предвид евентуалната юридическа и икономическа зависимост.