Съставляват ли престъпленията по чл. 255, 255а и 256 НК, респ. чл. 255–257 НК (обн., ДВ, бр. 62 от 1997 г.), противоправни деяния по смисъла на чл. 45 ЗЗД

Резюме

Деликтът е основен институт на гражданското право. Задълбоченото му изследване е от особена значимост за законосъобразното протичане на множество правоотношения. С Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС се определят престъпленията по чл. 255, 255а и 256 НК, респ. чл. 255–257 НК (обн., ДВ, бр. 62 от 1997 г.), за противоправни деяния по смисъла на чл. 45 ЗЗД. По поставения въпрос съществува и противоречива практика на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Проблемът се свежда до разграничението между същността на гражданскоправната отговорност и отговорността за неизпълнение на публичноправни задължения, която се регламентира със съответните публичноправни актове. Смесването на посочените два вида отговорност би могло да доведе до редица трудности и противоречия. Институтът на непозволеното увреждане брани чужди граждански абсолютни субективни права. Не на последно място, ако приетото от Върховния касационен съд разбиране бъде споделено, се отваря възможност за държавата да събере два пъти една и съща сума, което противоречи на основни принципи в правото. Във връзка с това заслужава да се разграничат характерът на задължението за плащане на данъци, както и допустимостта и основателността на посочения граждански иск. Настоящата статия не претендира за изчерпателност, целта и е да събуди дискусия по поставения проблем, която да доведе до изоставянето на тълкуването на гражданския закон, обективирано в Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС.