Международният елемент при арбитражните споразумения с уговорка за арбитраж в чужбина

Резюме

Арбитражните споразумения с уговорка за арбитраж в чужбина, въз основа на които може да се постанови чуждестранно арбитражно решение, попадат в обхвата на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Вътрешноправни норми като тази на чл. 19, ал. 2 ГПК, които забраняват сключването на споразумение за арбитраж в чужбина между страни с българска националност, трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на приоритета на международноправния акт пред противоречащите му разпоредби от вътрешното право. Това е така както на етапа на признаване и изпълнение на едно чуждестранно арбитражно решение по конвенцията, така и при преценката на отвода за неподведомственост на спора на съда, направен въз основа на съществуващо споразумение за арбитраж в чужбина, попадащо в обхвата на конвенцията.

Проблемът за международния елемент като условие за прилагането на международния договор, както и за характера на този международен елемент – националност на страните или друг международен елемент, се поставят по различен начин в законодателството на различните държави. Съвременните тенденции в развитието на международния арбитраж отричат необходимостта от разлика в националността на страните като задължителна предпоставка за уговарянето на арбитраж в чужбина (т.нар. субективен критерий). В сравнителноправен контекст все повече се налага т.нар. комбиниран критерий, който приема за достатъчно съществуването на един от двата вида критерии – субективен или обективен, изразяващ се в наличието на друг международен елемент, различен от този, свързан с националността на страните, за да се обоснове международният характер на арбитража. В завършения си вид тази тенденция кулминира във възможността международният елемент да се изразява единствено в уговореното от страните място на арбитража в друга държава. Това положение е една от разликите между характера на международния елемент в арбитражните споразумения и в споразуменията за избор на съд, уредени в Регламент „Брюксел Ia“ и Хагската конвенция за споразуменията относно избор на съд.