Признаване на официални документи, издадени в чужбина

Резюме

Динамичната мобилност на съвременния човек и развитието на международния оборот предпоставят много граждани да живеят или пребивават на територията на държава, различна от държавата им по произход. Те често се сблъскват с технически трудности при използване на официални документи, издадени в чужбина (пълномощни, декларации, удостоверения за раждане, за сключен брак и др.). Приспособяването към административните особености на държавите отнема време и допълнителни разходи. От друга страна, правната уредба се съдържа в източници от три правопорядъка – национално законодателство, многостранни и двустранни договори и правото на EC. Разнообразието от правни източници води до колебание относно съотношението между тях, както и относно приложимия режим към тези документи. Настоящият труд разглежда механизмите за признаване в Република България на официални документи, съставени в чужбина, и обратно. Анализира се процедурата по поставяне на удостоверението апостил по Xагската конвенция от 1961 г., процедурата по легализация, както и механизмите по двустранните договори за правна помощ. Тези договори освобождават официалните документи от легализация и поставяне на апостил по Xагската конвенция. Трудът включва и съдебна практика по материята. Тези процедури са твърде тромави и времеемки за нуждите на единния пазар на EC. Регламент (EC) 2016/1191 ще се прилага от 16.02.2019 г. Той въвежда издаването на многоезични стандартни удостоверения, които ще се прилагат към официалните документи с цел улеснение на превода и преодоляване на езиковите бариери в Cъюза.