Обща характеристика на антидискриминационната клауза в модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Резюме

Моделът на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР (МСИДДО) съдържа т.нар. антидискриминационна клауза (чл. 24 МСИДДО), която цялостно или частично се възпроизвежда и в сключените между държавите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. B структурно отношение разпоредбите на чл. 24 се включват в две алинеи (1 и 2), които възприемат националността (гражданството) като сравнителен критерий при определяне на наличието на дискриминация, и други три алинеи (3, 4 и 5), които възприемат качеството „местно лице“ като такъв критерий. Bъпреки обстоятелството, че чл. 24 МСИДДО не обхваща косвената дискриминация и разпоредбата не е „с отворен край“, антидискриминационните разпоредби от приложимите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от Република България, са често пъти единственият правен способ за защита на данъчно задължените лица при наличие на дискриминационно данъчно третиране при трансгранична дейност, реализирана в трети държави. B настоящото изследване е очертано приложното поле на антидискриминационната клауза, установена МСИДДО, и в този смисъл правните гаранции, които се предоставят срещу неравно третиране на данъчно задължените лица, реализиращи доходи от трансгранична дейност.