Актуализираната наказателноправна уредба на ЕС за борба с тероризма

Резюме

Актуализацията на наказателноправната уредба на EC за борба с тероризма бе осъществена с Директива (EC) 2017/541. Tя не поражда действие спрямо всички държави членки, подобно на останалите, приети след влизане в сила на Лисабонския договор на основание чл. 83 ДФEC, в случая спрямо Дания, Обединеното кралство и Ирландия. В хода на изследването са систематизирани и изяснени основните особености на наказателноправната уредба на EC за борба с тероризма: основната цел, преследвана от Директивата; дефинирането на критерия, съобразно който проявите на тероризъм следва да се разграничават от сходните форми на престъпна дейност; съпоставителното разглеждане на отделните форми на тероризъм според Директивата – „терористични престъпления“, „престъпления, свързани с терористични групи“, и „престъпления, свързани с терористични дейности“; санкционния режим за терористични прояви; действието на националното наказателно право по място; изискването да се предоставят на компетентните органи способи за разследване на тероризма, каквито се използват в случаи на организирана престъпност или други случаи на тежки престъпления; предписанието, според което наказателното преследване на терористичните прояви да не зависи от изявление или обвинение, направено от жертва на тероризъм или от друго лице, засегнато от такава проява; задължението на държавите членки да предприемат някои мерки наред с осъществяването на наказателното преследване. Осъществената с Директивата актуализация на наказателноправната уредба на EC за борба с тероризма не може да се оцени еднозначно. От една страна, Директивата регламентира ясни стандарти за по-детайлна диференциация на наказателната отговорност за тероризъм. От друга страна обаче, тя задълбочава наличните и добавя нови проблеми поради ограничеността на своето действие спрямо част от държавите членки.