За системата и структурата на българското вещно право

Резюме

Това, което в гражданскоправната ни теория по традиция се приема за система на гражданско право и в частност – на вещното право, всъщност е само структурата му в един от нейните аспекти – правните институти. Системният подход в правното познание изисква разглеждане не само на структурата на обективното вещно право (вещноправните институти), но и на взаимните връзки между тях и връзките им с останалите части на гражданското право и с другите правни отрасли. В статията се приема, че структурата на обективното българско вещно право се състои от обща и особена част. Oбщата част се състои от относително обособените групи правни норми, които уреждат: 1) вещите; 2) субективните вещни права; 3) придобивните основания; 4) владението и държането и 5) защитата на субективните вещни права. Oсновната структура на особената част на обективното българско вещно право се състои от две групи правни норми: 1) тези, които уреждат особеностите на субективните вещни права, произтичащи от естествените или правните особености на субекта на вещното право, и 2) тези, които уреждат особеностите на субективните вещни права, произтичащи от естествените или правни особености на вещта – обект на тези права. В първата група се обособяват правните норми, уреждащи: 1) придобиването, притежаването и упражняването на субективното вещно право едновременно от двама или повече правни субекти и отношенията между тях, които възникват при това (съсобственост); 2) придобиването, притежаването и упражняването на субективното вещно право от съпрузи и отношенията между тях, които възникват при това (съпружеска имуществена общност); 3) притежаването, упражняването и защитата на субективното вещно право от етажни собственици и отношенията между тях, които възникват при това; 4) придобиването, упражняването и защитата на субективното вещно право, принадлежащо на държавата (държавната собственост); 5) придобиването, упражняването и защитата на субективното вещно право, принадлежащо на община (общинската собственост); 6) придобиването и упражняването на субективното вещно право от корпоративните юридически лица; 7) придобиването, упражняването и изгубването на субективното вещно право от чужденци, чуждестранни юридически лица и лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим; 8) придобиването, упражняването и защитата на субективното вещно право, принадлежащо на чужда държава. Въз основа на предназначението на вещта във втората група се обособяват правните норми, уреждащи: 1) недвижими имоти в урбанизирани територии; 2) недвижими имоти в земеделски територии; 3) недвижими имоти в горски територии; 4) недвижими имоти в защитени територии; 5) недвижими имоти в нарушени територии; 6) недвижими имоти в територии, заети от води и водни обекти, вкл. водностопански системи и съоръжения и крайбрежната плажна ивица; 7) недвижими имоти в територии на транспорта; 8) подземни богатства; 9) енергийни обекти; 10) движими обекти на културното наследство; 11) животни, вкл. дивеч, риба и аквакултури; 12) отпадъци; 13)  транспортни  средства; 14) ядрени съоръжения, радиоактивни продукти и други източници на йонизиращи лъчения; 15) оръжие, боеприпаси, взривни вещества, биологично или химически силно действащи вещества; 16) съоръжения за излъчване на радио- или телевизионен сигнал.