Престъпно извършване на финансови сделки и платежни услуги (чл. 252, ал. 1 НК)

Резюме

Основната цел на изследването е да допринесе за правилното тълкуване и прилагане на нормата по чл. 252, ал. 1 HК. Tя регламентира следния състав на престъпление: „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва...“. Подчертава се, че нормата е бланкетна. Tова налага въз основа на извъннаказателното законодателство да се уточнят два ключови признака от състава на престъплението: а) понятието финансови сделки и в частност видовете финансови сделки – банкови, застраховател- ни и други, както и понятието платежни услуги; б) изискването същите да са извършени без съответно разрешение. Анализът обхваща не само източници на националното право, но и източници на правото на EC. Изяснени са и другите съществени признаци, характеризиращи разглежданото престъпление: от обективна страна – изискването финансовите сделки и платежните услуги да се извършват по занятие, а така също и признаците относно субекта и субективната страна.  Достига се аргументирано до извод, че само за част от финансовите сделки и платежните услуги по смисъла на чл. 252, ал. 1 HК е характерно, че осъществяването им по занятие предполага разрешение. B останалите случаи, когато извършването им по занятие е в нарушение не на разрешителен, а на регистрационен, уведомителен или общ режим, то не представлява престъпление, а друго по вид закононарушение.