Изоставеното електронно правосъдие

Резюме

Допълненията на Закона за съдебната власт от 9 август 2016 г. положиха нормативните основания на електронното правосъдие в България, а с обнародването през 2017 г. и на последния от четирите подзаконови нормативни акта по прилагането на глава XVIIIа ЗCB – „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“, правната уредба в областта се смята за формално завършена. Използваният похват за делегиране на задължения за нормативна обезпеченост на отделни аспекти на електронното правосъдие към решения на Пленума на Bисшия съдебен съвет има за цел оперативно да развива нормативната уредба с оглед на динамиката на технологичното и законодателното развитие. Към днешна дата обаче този подход има точно обратен ефект. Настоящата статия предлага критичен поглед към неизпълнените до момента задължения на Bисшия съдебен съвет по действащата нормативна уредба на електронното правосъдие от правноорганизационен характер, които препятстват организационното и технологичното развитие на сектора и поставят под съмнение възможността в срок да се създадат работещи решения, които да се използват в комуникацията между и с органите на съдебната власт.