Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността
Ключови думи :
модернизъм, концепция за време, национална идентичност, модерност, контрамодерностАбстракт
В тази статия ще направим опит да погледнем на проблема за времето и идентичността през призмата на литературната традиция. Ще анализираме българския литературен модернизъм в съпоставителен план с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде разгледан не само в своя статичен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX век до Втората световна война, но и като динамично явление. Той ще бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му традиция.
Библиография:
Антов, Пламен. (2018). Обратната поетика на 80-те: Надолу, навътре, назад. В: „Владетелят на чудото. Сборник в чест на 50-годишнината на Георги Рупчев“. София. 161–169.
Везенков, Е. (1938). Радио-публика. В: сп. „Златорог“, ХХ, 6, 267.
Елиаде, М. (1994). Митът за вечното завръщане. София.
Кръстев, К. (1927). Джаз-банда. В: в-к „Изток“, 57, 19.02.1927, 2.
Маркхам, Р. (1931). Meet Bulgaria. Sofia.
Минева (Петканова), М. (1927). Македонски песни. София.
Ницолов, Л., & Георгиев, Л. (1980). Речник на литературните термини. София.
Хаджикосев, С. (1979). Българският символизъм. София.
