Архитектурни елементи на тракийските култови сгради под могилен насип. Вратите

Абстракт

Настоящата статия е част от серия изследвания на тракийските култови сгради под могилен насип, посветена на отделните архитектурни елементи, които изграждат тяхната структура. Голяма част от тези архитектурни елементи са се превърнали архетипи на сакралното. Настоящото изследване е посветено на вратите в тракийската култова архитектура. Те играят съществена роля при дефинирането на границата между вътре и вън, светлина и мрак, позволено и забранено, сакрално и профанно. Статията проследява първообраза на вратата, изследва специфики на геометрията ѝ, отчитайки и нейните поделементи. Изследването включва класификация на вратите в зависимост от различни характеристики , изяснява символиката им и дефинира различни техни функции.

Библиография:

Василева, Д. (2005). Тракийските гробници. Архитектурно-метрично изследване. София.

Венедиков, И., & Фол. А. (ред.). (1976). Тракийски паметници. Том 1. Мегалитите в Тракия. Част 1. София.

Витрувий. (2021). За архитектурата. София.

Гергова, Д. (2019). Гетите, които обесмъртяват. Откритията в духовната и политическа столица на гетите „Даусдава – Хелис“. София.

Гетов, Л. (1988). Мъглижката гробница. София.

Дерменджиев, Н. (2006). Светлинни календарни ефекти в архитектурата на култови съоръжения (Свещарската гробница, Гробница Могила 13, Мъглижката гробница и др.). В: ХЕЛИС V Гетите – култура и традиция. София, 155 – 173.

Миков, В. (1954). Античната гробница при Казанлък. София.

Омир. (1971). Одисея. превод от старогр. Георги Батаклиев. София.

Русева, М. (2000). Тракийска култова архитектура в България. Ямбол.

Русева, М. (2006). Тракийската култова сграда край град Поморие – шедьовър на тракийската архитектурна школа през римската епоха. В: Сборник материали от международната научна конференция БРЕГЪТ – МОРЕТО-ЕВРОПА. Модели на интеркултурна комуникация“. София, 22 – 36.

Русева, М. (2013). Методика за научното изследване на тракийската архитектура. Анализи, тълкуване, символика. София.

Филов, Б. (2019). Куполните гробници при Мезек. София.

Фол, В. (2007). Скалните топоси на вяра в Югоизточна Европа и Мала Азия през древността. (= Studia Thracica, 10). София.

Фол, В., Попова, Р., & Манова, Р. (2021). Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи. София.

Chevalier, J., & Gheerbrant, A. (1996). The Penguin Dictionary of Symbols. London: Penguin Books.

Foscari, G. (2014). Elements of Venice. Zürich.

Janson, A., & Tigges, F. (2014). Fundamental Concepts of Architecture. The Vocabulary of Spatial Situations. Birkhaeuser, Basel.

Kitov, G. (2006). The Valley of the Thracian Kings. In: The Thracian Cosmos: The Sacred Realm of the Kings. Sofia, 40 – 95.

Koolhaas, R. (2014). Elements of Architecture. Taschen.

Stoev, A., & Stoeva, P. (2006). Rock sanctuary near the village Buzovgrad, Kazanluk Municipality: Megalithic ‘Solar Gate’. In: The Thracian Cosmos: The Sacred Realm of the Kings, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, 24 – 33.

Unwin, S. (1997). Analyzing Architecture. London.