Речникът като история на българската литература
Ключови думи :
литературно историзиране, речникови статии, персоналии, дигитален речник, биографии, библиографииАбстракт
Литературният речник в България се появява между двете световни войни, когато вече е факт концепцията за литературна история. Литературната история се стреми да обхване целия литературен живот и процес или обратно – да подходи концептуално, избирателно, отчитайки разнообразието на идеи, естетики и стилистики. Речникът се стреми към мащабност, всеобхватност, пълнота на литературноисторическото знание, като си служи със средствата на аналитично-синтетичното изложение. Българските литературни речници или продължават с други средства литературноисторическия разказ, или компенсират липсата на определено знание, или използват нови възможности за структуриране на това знание.
Библиография:
Миролюбов 1907: Миролюбов, В. [Д-р К. Кръстев]. Вместо предговор. В: Миролюбов, В. Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература.
Пенев 1910: Пенев, Боян. Посоки и цели при проучване на новата ни литература. В: Лит. сб. „Мисъл“, 1-32.
Сивриев 1999: Сивриев, Сава. Митос и техне. Опит върху българската литература от миналия век. София.
Страшимиров 1896: Страшимиров, Д. Т. [„Българска литература“. От А. Теодоров]. - Българска сбирка, 5, 496-508.
Теодоров-Балан 1896: Теодоров-Балан, Александър. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов.
