Папа Адриан от църквата „Св. арх. Михаил“ в Долнобешовишкия манастир

Абстракт

В олтарното пространство на манастирската църква в  Долна Бешовица са запазени стенописи, датирани от XVI в. На източната стена е разположен фриз с допоясни изображения на епископи, според надписите на част от които тук са представени епископи на Римската църква. Статията дискутира върху няколко хипотези за присъствието им тук, основаващи се на изобразителната, историческата и догматическата обвързаност на представените изображения на йерарси. Основната хипотеза е свързана изображението на папа Адриан, връзката му две от фигурите на йерарси южната в процесия на Мелисмос, както и спрямо общия контекст на представените
епископи на Римската църква.

Библиография:

Извори:

Климент Охридски (1973). Събрани съчинения. Т. 3. Съст. Б.С. Ангелов, К.М. Куев, Х. Кодов. София.

Стара българска литература (1986). Стара българска литература Т. 4. София.

Διονυσίου τοῦ ἐκ Φουρνᾷ (1909). Ἑρμηνεία τῆς ζωγραφικῆς τέχνης. Ἐκδ. ὑπό Α. Παπαδοπούλου-Κεραμέως. Πετρούπολει.

Delehaye, H. (1902). Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae. In: Propylaeum ad Acta Sanctorum. Novembris. Bruxelles.

Литература:

Ангелов, Боню Ст. Славянски извори за Кирил Методий. – Известия на Държавна библиотека „Васил Коларов“ (1956). София, 179-215.

Ангелов, Боню Ст., Христо Кодов (ред.) Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Превод, обработка коментари върху Пространното житие на Константин-Кирил Философ Пространното житие на Методий. София, 160-168, 203-212.

Бакалова, Елка. Стенописите на църквата при село Беренде. София.

Василиев, Асен. Църкви манастири из Западна България. In: Разкопки проучвания. Т. 4. София, 4-114.

Василиев, Асен. Образи на Кирил Методий чуждото нашето изобразително изкуство. In: Хиляда сто години славянска писменост 863–1963. Сборник чест на Кирил Методий. София, 393-488.

Войводич, Драган. Зидно сликарство цркве Светог Ахилиjа Аирљу. Белград.

Грозданов, Цветан. Курбиново други студии за фрескожиповисот во Преспа. Скопие.

Гюзелев, Васил. Папството българите през Средновековието. Пловдив.

Дуйчев, Иван. Към тълкуването на пространните жития на Кирила Методия. In: Хиляда сто години славянска писменост 863–1963. Сборник чест на Кирил Методий. София, 295-304.

Златарски, Васил Н. Словенското житие на св. Наума от XVI век. – Списание на Българската академия на науките, No. 30/17, 1-28.

Иванова, Климентина, Светлина Николова (ред.) Тържество на Словото. Златният век на българската книжнина. София.

Иванова, Мая. Кирилските фрагменти от Пространното житие на Константин-Кирил – научна проблематика. – Кирило-Методиевски студии, No. 20, 88-115.

Иванова, Мая. Текстологически проблеми Пространното житие на Константин-Кирил Философ. – Кирило-Методиевски студии, No. 22 (Кирило-Методиевски извори, т. 1).

Косова, Алда Джамбелика. Един изряден старобългарски катехизис: Прологът на МАТЬ И ЖИТИ~ БЛАЖЕНАГО ОТЪЦА НАШЕГО И ОУЧИТЕЛА МЕ0ОДИІА, АРХИЕПИСКОПА МОРАВЬСКА. In: Cyrillo-Methodian Studies. T. 17, София, 408-424.

Кунева, Цвета. Стенописите Долнобешовишкия манастир „Св. Архангел Михаил“. – Проблеми на изкуството, No. 2, 26-30.

Лавров, Петро. Кирило та Методiй давньо-славянському письменствi. Киев.

Лосева, Олга.В. Русские Месяцесловь XI–XIV веков. Москва.

Луховицки, Лев В. Греческий оригинал „Написание правой вере“ Константина Философа: структурная организация полемические задачи. – Славяноведение, N 5, 65-73.

Марди-Бабикова, Велда. Към въпроса за образа на Константин Кирил Философ. – Проблеми на изкуството, No. 1, 32-37.

Пенкова, Бисерка. Стенописите бачковската трапезария атонската традиция. – Проблеми на изкуството, No. 1, 46-53.

Пенкова, Бисерка. Бачковски манастир, трапезария. In: Корпус на стенописите от XVII в. България (ред. Б. Пенкова, Ц. Кунева). София, 131-137.

Смядовски, Стефан. Надписите към изображенията на вселенските събори в Елешнишкия манастир (XVI в.) – извори проблеми. Старобългаристика, No. 17, 77-83.

Смядовски, Стефан. Изображение – надпис – йерархия (епиграфско-агиоложки бележки). – Старобългарска литература, No. 28/29, 137-142.

Чешмеджиев, Димо. Кирил Методий българската историческа памет през средните векове. София.

Христова-Шомова, Искра. Служебният Апостол славянската ръкописна традиция. Т. II. Изследване на синаксарите (християнските празници славянските апостоли). София.

Češmedžiev, Dimo. La contamination entre Constantin-Cyrille le Philosophe et Cyrille d’Alexandrie et sa répercussion dans l’art balkanique médiéval. – Etudes balkaniques, No. 1, 45-59.

Dvornik, Francis. Les légends de Constantin et de Méthode vues de Byzance. Prague.

Dvornik, Francis. The Ecumenical Councils. New York.

Hefele, Charles Joseph. A History of the Christian Councils, from the Original Documents, to the Close of the Council of Nicea, A.D. 325 (transl. from German by William R. Clark). Second ed., revised. Edinburg.

Mylona, Zoe A. The Zakynthos Museum. Athens.

Rousseva, Ralitsa. Cyril and Methodius in Historical Iconography. In: Celebrating the Legacy of Cyril and Methodius with Special Reference to Historical Iconography. San Antonio Palace, Attard, 12 – 13 May 2017 (ed. by L. Bianco). Valetta.

Todić, Branislav. Représentations de Papes Romains dans l’église Sainte-Sophie d’Ohrid. Contribution à l’idéologie de l’archevêchê d’Ohrid. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρίας, No. 29, 105-118.

Walter, Christopher. L’iconographie des conciles dans la tradition byzantine. Paris.

Walter, Christopher. A Portraits of Local Bishops: A Note on Their Significance. – Зборник радова Византолошког института [Zbornik radova Vizantoloshkog instituta], No. 21, 7-17.