Ethnē Thrakōn сведенията на античните гръцки и латински автори – какво стои зад името?

Абстракт

Настоящото съобщение разглежда накратко методическите трудности, срещани при изследването на тракийските етноними и техните засвидетелствани форми. За да илюстрира по-добре тези трудности, авторът анализира два конкретни казуса: Sapaioi Coelaletae. Твърди се, че формата Sapai - открита във всички ръкописи на книга 12 от Geographica на Страбон, но изменена на Sapaioi от редакторите през XIX век, може да е представлявала съществуваща вариация, употребявана през късния III в. пр. Хр., тъй като е засвидетелствана в два надписа: известният каталог на theorodokoi (длъжностни лица, които отговарят за посрещането на пратеници) от Делфи и надписът на Состен от Парос. Обратно, формата Κοιλητική откривана в Geographica на Клавдий Птолемей, вместо епиграфски засвидетелстваната Κοιλαλητική може да представлява „елинизирана“ версия, приписвана на Птолемей или неговите източници; като такава, тази форма трябва да се счита за неотносима към историята на племето или неговата локализация.

Библиография:

Делев, П. (2014). История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.. София

Фол, А., Спиридонов, Т. (1983). Историческа география на тракийските племена до III в. пр. н. е.. София

Ташева, М. (2004). Етнонимът койлалети и стратегията Койлетике: историко-географско проучване. В: Власт и социум в римска Тракия и Мизия. Vol. II, София, 116-131.

Венедиков, И. (1982). Тракийската Топонимия в движение. Населението на Югоизточна Тракия. В: Тракийски Паметници (ред. А. Фол). Vol. 3, София, 32-170.

Briscoe, J. (2012). A Commentary on Livy, Books 41-45. Oxford.

Chryssanthaki-Nagle, K. (2007). L’histoire monétaire d’Abdère en Thrace (vie s. avant J.-C. - ne s. après J.-C.). Meletemata 51. Athens.

Delev, P. (2018). The Romans in the Balkans and the Communities of the Thracian Interior. Actions and Reactions (2nd-1st C. BC). In: Les communautés du Nord Égéen au temps de l’hégémonie romaine. Entre ruptures et continuités (eds. J. Fournier, M.-G. G. Parissaki). Meletemata 77, Athens, 19-27.

Detschew, D. (1976). Die thrakischen Sprachreste. Vienna, 2nd ed.

Hatzopoulos, M. (2000). “L’histoire par les noms” in Macedonia. In: Greek Personal Names. Their Value as Evidence (eds. S. Hornblower, E. Matthews). Oxford University Press, Oxford, 99-117.

Lenk, B. (1936). Die thrakischen Stämme (s.v. Thrake). In: RE VI A,1. Stuttgart, 404-407.

LGPN: The Lexicon of Greek Personal Names, Vol. I-VC (1987-2018). Oxford.

Ouhlen, J. (1992). Les théarodoques de Delphes. PhD Dissertation, University of Paris X, Nanterre. Unpublished.

Papazoglou, F. (1988). Les villes de Macédoine l’époque romaine, BCH Suppl. No. 16. Athens.

Parissaki, M.-G. (2024). Ἔθνη Θρᾳκῶν στὴ Θράκη τοῦ Αἰγαίου κατὰ τοὺς ἑλληνιστικοὺς καὶ ρωμαϊκοὺς χρόνους ΙI. Σαπαῖοι καὶ Σαπαϊκή. Tekmeria, No. 18, 1-66.

Paunov, E. (2021). An enigmatic Thracian king and his coinage. In: Nunc decet caput impedire myrto. Studies Dedicated to Professor Piotr Dyczek on the Occasion of His 65th Birthday (eds. K. Narloch, T. Plyciennik, J. Żelazowski). Warsaw, 157-161.

Plassart, A. (1921). Inscriptions de Delphes. La liste des Théorodoques. Bulletin de Correspondance Hellénique, No. 45, 1-85.

Radt, S. (2002-2011). Strabons Geographika. Mit Übersetzung und Kommentar. Band 1-10. Göttingen.

RDGE: Sherk, R. K. (1969). Roman Documents from the Greek East. Senatus Consulta and Epistulae to the Age of Augustus. Baltimore.

Robert, L. (1962-1963). Εὔλαιος, ἱστορία καὶ ἀνθρωπωνυμία. Ἐπιστημονικὴ Ἐπετηρὶς Φιλοσοφικῆς Σχολῆς Πανεπιστημίου Ἀθηνῶν  1962-1963, 519-529.

Rufin Solas, A. (2020). Pre-Roman Bessoi. In: The Bessi in the Roman Empire (eds. I. Topalilov, S. Nedelcheva). Studia Academica Sumenensia 7, Shumen University Press, 24-37.

Tomaschek, W. (1893). Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung. Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften 128/4. Vienna, 1-130.