Културни връзки на българското съвременно изкуство в началото на XXI век с европейското модерно и съвременно изкуство

Резюме

Настоящата статия се съсредоточава върху социокултурните връзки на българското съвременно изкуство в контекста на европейското модерно и съвременно изкуство. Обект на анализ са социалната обстановка и обществените нагласи, повлияли новите форми на изкуство в края на XX и началото на XXI век спрямо европейските традиции. Произтичащите артистични нагласи и процеси в страната са до голяма степен заимствани от западната култура, а адаптирането и формулирането на понятия като “модернизъм”, “авангард”, „неконвенционални форми на изкуство“, „съвременно изкуство“, „хепънинг“ и прочее поставят определени предизвикателства пред българските изкуствоведи при използването и прилагането им в художествената теория и критика. Историческият поглед е в основата на формирането на художествените процеси и аналогично разглежда социалната и политическата обстановка, в която се създават, а темата за мястото на художника в обществената действителност е традиционно поставена. От голяма важност е осъзнаването на взаимовръзките между българските и европейските културни процеси, за да бъдат обяснени причините и произхождащите локални постижения, формулирани от гледна точка на алтернативното и съвременното изкуство в страната. Статията разглежда корелация на установената терминология, назоваваща международно приетите понятия, определящи съвременните артистични течения, и тяхната интерпретация в социално-културен аспект. Текстът прави опит за осмисляне на общоевропейска перспектива за развитие на новаторските практики в българското съвременно изкуство.

Библиография:

Аврамов, Димитър. Естетика на модерното изкуство. София: Наука и изкуство, 1969. 

Генова, Ирина. Другото лице на изкуството: разговор с Пиер Рестани. Култура, [online], № 49, с. 10 https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/38183 (accessed 27 April 2021).

Данто, Артър. Политика на въображаемото. Философски алтернативи, 1992, № 3 – 4, с.146. 

Лунги, Енрико. Съвременното изкуство днес – преформулиране на местата. Култура, [online], № 31, с. 9. http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16008 (accessed 27 April 2021).

Николов, Тони. Разговор с Бернар Блистен, директор на център „Помпиду“, Париж. Култура, [online], № 2, с. 41–42. https://www.kultura.bg/article/33-iskame-da-popylnim-kolekciyata-si-s-tvorbi-ot-bylgariya (accessed 27 April 2021).

Ножарова, Весела. Въведение в българското съвременно изкуство 1982 – 2015. Пловдив: Жанет 45, 2018. 

Ортега-и-Гасет, Хосе. Европа и идеята за нация. София: Колибри, 2019. 

Стефанов, Свилен. Авангард и норма: Иновационни тенденции в българското изкуство от края на ХХ век. София: Агата-А, 2003. 

Сучков, Борис. Историческата съдба на реализма. София: Партиздат, 1975. 

Kosinsky, Richard, Elantkowski, Jan, Dudás, Barbara. A way to follow: interview with Piotr Piotrowski. Art margins[online], vol. 4, issue 2 https://artmargins.com/a-way-to-follow-interview-with-piotr-piotrowski/ (accessed 27 April 2021).

Lubow, Arthur. The New Leipzig School. The New York Times Magazine [online], no. 6, p. 38. https://www.nytimes.com/2006/01/08/magazine/the-new-leipzig-school.html (accessed 27 April 2021).