Премълчаваната парадигма

Размисли върху нова монография за изкуството на социалистическа България през 70-те години на ХХ век

Резюме

Статията представя новоизлязлата монография на Пламен В. Петров „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ и проблематизира аспекти на българската култура и изкуство от късния социалистически период. Този период и изкуството в него, което е подчинено на еднопартийната власт на 45-годишния режим, днес често са подценявани, отхвърляни, премълчавани или анализирани едностранчиво. Пламен Петров се опитва да погледне върху тях от друга гледна точка – той изследва подробно и детайлно управлението на културата и художествените ѝ резултати през периода на 70-те години на ХХ в., изхождайки от презумпцията, че в него преобладават позитивните моменти, като оформя разказ за магистралните тенденции, творци и творби, останали и днес непреходно значими. Приноси на книгата са разгръщането на богатия контекст, защитен от нова архивна документация, която подкрепя тезите на автора, предложената периодизация на „дългото десетилетие“ (1967 – 1981), подробният анализ на официалните стратегии, директиви, програми, проекти, събития, културтрегери, културни институции, функционирането им като ръководни управленски органи, състоянието на различните изкуства през периода в този контекст, вносът и износът на културни продукти, постепенното отваряне на страната към западния свят, ролята на Държавна сигурност за управлението на културата и за оцеляването на режима и др., като авторът съзнателно се абстрахира от морално ценностни оценки. Изследователският фокус в книгата е насочен основно върху трансформацията на властта към по-либерално отношение спрямо интелигенцията в сравнение с предишните подпериоди на режима, като в замяна държавата се ангажира с разширяване на културната инфраструктура, създаването на творчески обществени организации, покровителство и материални привилегии за творците. Новото състояние на отношенията власт – изкуство води до културна парадигма, различна от тоталитарната фаза на комунистическия режим.

Библиография:

Георгиева, Милена. „Съвременно изкуство” и мечтата за ДРУ. Историческо бъдеще, 2001, № 2, с. 111-144. 

Димитрова, Татяна. Между модернизма и тоталитаризма: проекциите на държавната политика върху българския художествен живот през 30-те – началото на 40-те години. Проблеми на изкуството, 1996, № 1, с. 3-13. 

Дойнов, Пламен. Социалистическият реализъм – хроники и употреби. В: Социалистическият реализъм: нови изследвания. София: Нов български университет, 2008, с. 13-38.

Кока, Юрген. Социалната история между микроисторията и глобалната история. В: Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София: Дом на науките за човека и обществото, 2010, с. 31-45.

Милчаков, Яни. Соцреализмът и идеологическата дезинтеграция на режима през 60-те/80-те години на ХХ век. В: Соцреалистически канон/алтернативен канон. София: ИК „ПАН“, 2009, с. 381-419. 

Петров, Пламен В. Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2021. 

Остоич, Димитър. Из борбата за социалистически реализъм в българското изобразително изкуство. София: Български художник, 1967. 

Рьовел, Жак. Есета по история и историография. София: Дом на науките за човека и обществото, 2010.