Първите български детски оперети от Панайот Пипков – опит за съвременен поглед

Резюме

Оперетите на Панайот Пипков за деца са поставяни нееднократно в различни градове в България в периода от 1910 г. до края на 30-те години на миналия век, като се радват на успех пред публиката. Днес обаче те отсъстват почти напълно както от концертния, така и от училищния живот. Въпросите, които поставя статията, са: актуални ли са произведенията на Пипков днес и имат ли място на родната музикална сцена; могат ли да докоснат детската и младежката публика, израснала в условията на електронна и мултимедийна среда; могат ли героите на „Деца и птички“ и „Щурец и мравки“ и техните музикални характеристики отново да вълнуват и възпитават? Настоящата публикация е опит за нов музикално-драматургичен анализ на двете оперетки, като фокусът е насочен към композиционния замисъл на композитора, но проблемът е разгледан през призмата на поставените въпроси.

Библиография:

Андреев, А. Панайот Пипков. С.: Българска академия на науките, 1952.

Бикс, Р. Български представи за музикален театър през вековете. В: 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014). София: Съюз на българските композитори, Секция „Музиколози“, 2018, с. 29-35.

Бойчев, Д. Детски музикални курсове. В: Родна песен, 1942, No 5 – 6, с. 107-109.

Булева, М. Музикалното мислене на Панайот Пипков в контекста на българската музикална култура от края на XIX и началото на XX в. В: Панайот Пипков и музикалната култура на неговото време. XVI национална конференция на преподавателите по история на музиката’96, Плевен, 1997, с. 3-15.

Енциклопедия „България“. Т.1, С.: Българска академия на науките, 1978.

Енциклопедия на българската музикална култура. С.: Българска академия на науките, 1967.

Каракостова, Р. Оперетата в България – запознаване с жанра и първи любителски представления. В: 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014). София: Съюз на българските композитори, Секция „Музиколози“, 2018, с. 36-45.

Куюмджиев, Ю. Половин век по пътя на духовността. НУИ „Панайот Пипков“ отбеляза своята 50-годишнина. В: Музикални хоризонти, 2010, No10, с. 13–14.

Овчарова, Ж. „Щурец и мравки“ на Бургаска сцена през 20-те и началото на 30-те г. В: Панайот Пипков и музикалната култура на неговото време. XVI национална конференция на преподавателите по история на музиката’96, Плевен, 1997 г., с. 34-37.

Пипков, П. Щурец и мравки. Оперетка в две сцени. Клавирно извлечение С.,: Хемус, 1925 г.

Тончева, Е. Панайот Пипков. С.: Наука и изкуство, 1962.

Тричков, Б. Стълбицата. Български метод за съзнателно нотно пеене. Tом 1, С., 1940.

Хаджигеоргиев, Д. Учебник по пение за първи клас на народните прогимназии. С.: Печатница Ст. Атанасов, 1924.

Хлебаров, Иван. За театрално-драматичното творчество на Панайот Пипков. В: Панайот Пипков и музикалната култура на неговото време. XVI национална конференция на преподавателите по история на музиката’96, Плевен, 1997 г., с. 28-34.

Христов, Д., Д. В. Радев и В. Мирчев. Учебник по пение за трети клас на гимназиите и педагогическите училища. С.: Печатница С. М. Стайков, 1914.

Хърков, С. Възникване на оперетата в България (от „Войникът-беглец“ в 1850, през „Царският пуяк“ в 1883, до „Кармозинела“ в 1914 и „Царицата на чардаша“ в 1918). В: 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014). София: Съюз на българските композитори, Секция „Музиколози“, 2018, с.46-63.

Хърков, С. Началото на българското музикалносценично изкуство за деца и младежи в 1883 г. В: 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014). София: Съюз на българските композитори, Секция „Музиколози“, 2018. с.285-307.

Япова, К. Архивът на Добри Христов. Каталог. Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. С.: Матом, 2002.

Интернет ресурси:

Божинов, Васил. Народно читалище „Постоянство“, 1856 Лом. [Посетен 30.06.2019]. Достъпен от: https://postoyanstvo1856.alle.bg/история/.

Василев, Г. Из историята на Музикалното дружество „Кавал“ в град Ловеч. В: Известия. Т.2. Ловеч: Регионален исторически музей.1996, с.137-145. [Посетен 30.06.2019]. Достъпен от: https://lovechtoday.eu/на-23-ти-февруари-точно-преди-100-години-е-с/.

Дубарова, К. Върбан Върбанов. Диригент и композитор. Регионален исторически музей – Бургас. [Посетен 30.06.2019]. Достъпен от: http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=encdetail&id=172

Народно читалище „15 септември 1903 г.“. [Посетен 30.06.2019]. Достъпен от: http://librazlog.com/читалище/самодейност/.

Нова изложба в Държавен архив – Стара Загора, 20.03.2017. [Посетен 30.06.2019]. Достъпен от: https://dolap.bg/2017/03/20/нова-изложба-в-държавен-архив-стара-за/