Залез или възраждане на православния канон?

Промени в църковното изкуство у нас след Освобождението

Автори

  • Чавдар Попов Софийски университет „Св. Климент Охридски“ , Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Ключови думи :

изкуство след Освобождението, академично изкуство, църковно изкуство

Абстракт

Предложената тема е свързана с някои важни особености в историческото развитие на българската живопис на границата на две съдбоносни за нацията епохи. Съществените трансформации, претърпени от живописта и в частност от църковното изкуство (стенопис и иконопис) в резултат на дълбоките социални, политически, икономически и културни промени, които настъпват у нас след 1878 г., са показателни както за процесите в самото изобразително изкуство, така и от гледна точка на оценките, които се формират в общественото съзнание по отношение на новите насоки и тенденции в него. Тези промени, естествено, се свързват с подчертаната и решителна преориентация на България към модела на развитите европейски страни. От социалнопсихологическа и общокултурна гледна точка това е напълно обяснимо и до голяма степен исторически неизбежно.

 

Библиография:

Аврамов, Димитър. Димитър Гюдженов. София: Стефан Добрев, 2016.

Ангелов, Валентин. Никола Кожухаров. По стъпките на един разностранен творец. София: Лено, 2003.

Генова, Елена. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. Проблеми на изкустовото, 1995, № 2, с. 4-17.

Гергова, Иванка. Принос към проучването на банския зограф Димитър Молеров. Македонски преглед, 1997, № 4, с. 93 – 100.

Захариев, Васил. Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823 – 1877. София: Български художник, 1971.

Иванова, Благовеста. Виенският и мюнхенският период в обучението на Николай Павлович. Проблеми на изкуството, 2007, № 4, с. 54 – 61.

Киров, Максимилиан. Социалният живот на българското изкуство през първите три десетилетия след Освобождението. В: Из историята на българското изобразително изкуство. Т. I. София: Българска академия на науките, 1976, с.9 – 43.

Митов, Антон (под псевдонима Тонино). Писма върху България. Изкуство, 1895, кн. 1, с. 7 – 11.

Попова, Елена. Зографът Христо Димитров от Самоков. София: Агата А, 2001.

Протич, Андрей. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1878 г. В: България 1000 години. 927 – 1927. София: Министерство на народното просвещение, 1930, с. 383 – 540.

Радкова, Румяна. Храм-паметник „Св. Александър Невски“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999.

Райнов, Николай. Николай Павлович. График и живописец. София: БАН, 1955.

Vasari, Giorgio. Lives of the most eminent painters, sculptors, and architects. London : H.G. Bohn, 1850, p. 94. https://archive.org/details/livesofmostemine18501vasa/page/94/mode/2up (accessed 20 November 2020).

Авторска биография

  • Автор: Чавдар Попов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Sofia University “St. Kliment Ohridski”

    Доктор на изкуствознанието, професор. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Националната художествена академия. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).

Литература (библиография)

Файлове за сваляне

Публикуван

25.08.2025

Брой

Раздел (Секция)

Изкуство - теория и практика