Залез или възраждане на православния канон?

Промени в църковното изкуство у нас след Освобождението

Абстракт

Предложената тема е свързана с някои важни особености в историческото развитие на българската живопис на границата на две съдбоносни за нацията епохи. Съществените трансформации, претърпени от живописта и в частност от църковното изкуство (стенопис и иконопис) в резултат на дълбоките социални, политически, икономически и културни промени, които настъпват у нас след 1878 г., са показателни както за процесите в самото изобразително изкуство, така и от гледна точка на оценките, които се формират в общественото съзнание по отношение на новите насоки и тенденции в него. Тези промени, естествено, се свързват с подчертаната и решителна преориентация на България към модела на развитите европейски страни. От социалнопсихологическа и общокултурна гледна точка това е напълно обяснимо и до голяма степен исторически неизбежно.

Библиография:

Аврамов, Димитър. Димитър Гюдженов. София: Стефан Добрев, 2016.

Ангелов, Валентин. Никола Кожухаров. По стъпките на един разностранен творец. София: Лено, 2003.

Генова, Елена. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. Проблеми на изкустовото, 1995, № 2, с. 4-17.

Гергова, Иванка. Принос към проучването на банския зограф Димитър Молеров. Македонски преглед, 1997, № 4, с. 93 – 100.

Захариев, Васил. Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823 – 1877. София: Български художник, 1971.

Иванова, Благовеста. Виенският и мюнхенският период в обучението на Николай Павлович. Проблеми на изкуството, 2007, № 4, с. 54 – 61.

Киров, Максимилиан. Социалният живот на българското изкуство през първите три десетилетия след Освобождението. В: Из историята на българското изобразително изкуство. Т. I. София: Българска академия на науките, 1976, с.9 – 43.

Митов, Антон (под псевдонима Тонино). Писма върху България. Изкуство, 1895, кн. 1, с. 7 – 11.

Попова, Елена. Зографът Христо Димитров от Самоков. София: Агата А, 2001.

Протич, Андрей. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1878 г. В: България 1000 години. 927 – 1927. София: Министерство на народното просвещение, 1930, с. 383 – 540.

Радкова, Румяна. Храм-паметник „Св. Александър Невски“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999.

Райнов, Николай. Николай Павлович. График и живописец. София: БАН, 1955.

Vasari, Giorgio. Lives of the most eminent painters, sculptors, and architects. London : H.G. Bohn, 1850, p. 94. https://archive.org/details/livesofmostemine18501vasa/page/94/mode/2up (accessed 20 November 2020).