Два ранновизантийски капитела с фино назъбен акант от Епископската базилика на Филипопол
Ключови думи :
капител, коринтски композитен, фино назъбен акант, „теодосиански“, двузонен с протомета, листа, „повеяни от вятър“Резюме
Обект на анализ в статията са два капитела от Епископската базилика на Филипопол, които са сред най-луксозните и представителни произведения на ранновизантийската архитектурна скулптура: с фино назъбен акант и вариант на типа с акант, повеян от вятър, но с различна украса на двете запазени страни. Паметниците са с по-малки размери и са принадлежали към второстепенни конструкции в църковния интериор. В хронологично отношение са приблизително синхронни на големите колонни кемпферови и йонийски кемпферови капители, открити в църквата – края на първата половина на V век или VI век.
Различни по обща форма и декоративни схеми, двата капитела от Епископската базилика проявяват общи особености според материала и фината техника, които недвусмислено сочат синхронното им производство и произхода им от императорските ателиeта на остров Проконес в Мраморно море. Така тези капители отразяват настъпващите промени в културните връзки и източници на материали, модели, пластични идеи в града. Капителите са важни и от гледна точка на разпространението на редките типове, към които принадлежат. Други образци от типа с листа, повеяни от вятър, от територията на съвременна България не са известни.
Библиография:
Досева, И. Архитектурната скулптура от Епископската базилика на Филипопол. Носещи елементи (капители), част II. В: Кантарева, Е. и Станев, Ст. (ред.) Епископската базилика на Филипопол: проучвания и резултати. (под печат)
Кесякова, Е. Раннохристиянска базилика от Филипопол. Известия на музеите от Югоизточна България, ХV, 1989, с. 113-127
Овчаров, Д., Ваклинова, М. Ранновизантийски паметници от България IV-VII век. С.: Септември, 1978.
Шаранков, Н. Епиграфски открития през 2015 г. В: Археологически разкопки и открития през 2015. С.: НАИМ, БАН, 2016, с. 968-970.
Biernacki, A. B. Architektura wczesnobizantyjskich budowli sakralnych Chersonezu Taurydzkiego. (2. Wczesnobizantyjskie elementy i detale architektoniczne Chersonezu Taurydzkiego). Poznan: Wydawnictwo Poznanskie, 2009.
Dimitrov, Z. Two figural capitals from the late Antiquity in National Archaeological Museum-Sofia. In: M.Rakocija (ed.) Proceedings from the International Symposium “NIS AND BYZANTIUM X. Niš – Martyriopolis and Imperial City” (held in Nish, Serbia, June 2011), Niš, 2012, p. 165-184.
Dimitrov, Z. Anatolian Elements in the Order Architecture of Philippopolis. Proceedings of the First International Roman and Late Antique Conference. “Cites, Territories and Identities” (Plovdiv, 3rd - 7th October 2016), Vol 44, 2018, p. 231-243.
Dosseva, I. Early Byzantine and Medieval Architectural Sculpture in Sozopol. Sofia: Accent, 2012.
Kantareva-Decheva, E., Stanev, St. New mosaic floors in the Episcopal basilica of Philippopolis. Proceedings of XIV Conference of Association Internationale pour l‘Étude de la Mosaïque Antique (AIEMA), (Nicosia, Cyprus, 15-19 October 2018) (in print).
Kautzsch, R. Kapitelstudien. Beiträge zu einer Geschichte des spätantiken Kapitells im Osten vom vierten bis ins siebente Jahthundert. Berlin, 1936.
Kessiakova, E. Une nouvelle basilique à Philipopolis. Actes du XIe Congrès international d’archéologie chrétienne, (Lyon, Vienne, Grenoble, Genève & Aoste, 21-28 septembre 1986), III. Città del Vaticano – Rome, 1989, p. 2539-2559.
Khrushkova, L. G. Byzantine Capitals of the Architectural Complex of the ‘Basilica of 1935’. Chersonesos in Crimea Archaeology of a World of Changes. Late Roman and Early Byzantine Architecture, Sculpture and Landscapes. BAR Publishing, Oxford BAR International Series 2973, 2020, p. 291-301.
Kitzinger, E. Byzantine Art in the Making, London, 1977.
Ousterhout, R. G. Eastern Medieval Architecture: The Building Traditions of Byzantium and Neighboring Lands. Onassis Series in Hellenic Culture. Oxford University Press, 2019.
Pensabene, P., Barsanti, C. Reimpiego e importazioni di marmi nell‘Adriatico paleocristiano e bizantino. La cristianizzazione dell‘Adriatico (Antichità Altoadriatiche 66), Trieste 2008, p. 455-490.
Stanev, St., Tankova, J. The Episcopal Basilica of Thracian (Plovdiv, Bulgaria). Proceedings of XVII International Congress of Christian Archaeology (Utrecht & Nijmegen, The Netherlands, 2-6 July 2018) (in print).
Terry, A. The Sculpture at the Cathedral of Euphrasius in Porec. Dumabarton Oaks Papers, 42, 1988, p. 13-62.
Topalilov, I. The impact of the religious policy of Theodosius the Great on the urbanization of Philippopolis, Thrace. ACTA XVI CONGRESSVS INTERNATIONALIS ARCHAEOLOGIAE CHRISTIANAE, COSTANTINO E I COSTANTINIDI L’INNOVAZIONE COSTANTINIANA, LE SUE RADICI E I SUOI SVILUPPI (Curatela scientifica Olof BRANDT, Vincenzo FIOCCHI NICOLAI), Citta del Vaticano, 2016, p. 1853-1862.
Topalilov, I. Christianity, Heresies, and paganism in the religious policy of Theodosius Iin Thrace. Quis est qui ligno pugnat? Missionaries and Evangelization in Late Antiqueand Medieval Europe (4th - 13th centuries), Verona, (s.a.), p. 108, 114-115, 117, 119.
Vemi, V. Les chapiteaux ionique à imposte de Grèce à l’époque paléochrétienne. Bulletin de Correspondance Hellénique. Supplément 17, Athènes-Paris, 1987, p. 23-25.
