Фотографски практики и трансгресивни естетики в романа на Ерик-Еманюел Шмит „Когато бях произведение на изкуството“
Ключови думи :
Ерик-Еманюел Шмит, съвременен роман, фотография, изкуство, манипулацияАбстракт
В романа си „Когато бях произведение на изкуството“ Ерик-Еманюел Шмит потапя читателите в света на съвременното изкуство, като възприема гледната точка на персонажа разказвач Тацио Фирели. В ретроспективен разказ от първо лице се описва физическата трансформация на младия мъж Тацио в „живата скулптура“ Адам бис.
В статията се анализират както фотографските образи, обвързани с определени функции на фотографските практики, така и някои съвременни трансгресивни и радикални естетики, описани в романа и подчинени на общата стратегия за манипулация на художника и скулптор Зевс-Петер Лама. Нарастващата медийна видимост на изображенията и деперсонализацията на референта, сведен до предмет за визуална консумация, ситуират човека експонат в плоскостта на зрелището и сензацията.
Трансформиран в „обезпокоително-странен“ предмет на изкуството и лансиран като продукт на пазара на изкуство, Тацио-Адам проследява и описва художествени течения, пърформанси и творци от парадоксалната гледна точка на одушевено произведение на изкуството. Погледът към многообразието от трансгресивни естетики има иронично-сатиричен заряд, а препратките към творби и явления в света на изкуството от втората половина на XX век отразяват крайностите при стремежа към творчески иновации.
Литература (библиография)
Nikolchina, M. Smisal i maytseubiystvo. Prochit na Virdzhinia Ulf prez Yulia Krasteva. Sofia: Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ohridski", 1997.
Shmit, Erik-Emanyuel. Kogato byah proizvedenie na izkustvoto (prevod Zornitsa Kitinska). Pleven: Lege Artis, 2017.
Barthes, R. (1980). La chambre claire : Note sur la photographie. Paris: Seuil.
Barthes, R. (1957). Mythologies. Paris: Seuil.
Baudrillard, J. (1981). Simulacres et Simulation. Paris: Galilée.
Eco, U. (1985). La Guerre du faux. Traduit de l’italien par Myriam Tanant avec la collaboration de Piero Caracciolo. Paris: Éditions Grasset & Fasquelle.
Freud, S. (1919). L’inquiétante étrangeté (Das Unheimliche). Traduction française de Marie Bonaparte et Mme E. Marty. Consulté le 2 avril 2019. URL: http://classiques.uqac.ca/.
Hastings, M., L. Nicolas, C. Passard. (2012). "Introduction. L’épreuve de la transgression." – In: Hastings, M., L. Nicolas, C. Passard (ed.). Paradoxes de la transgression. Paris: CNRS Éditions, р. 7–28.
Marzano, M. (2003). "Quelles valeurs pour quel corps." – In: Claude Raisky (ed.). Les valeurs du corps dans la société contemporaine. Dijon: Educagri, р. 15–35.
Orlan. (1997). De l’art charnel au baiser de l’artiste. coll. Sujet/Objet. Paris: Éditions J. M. Place.
Ortel, Ph. (2002). "Note sur une esthétique de la vue : Photographie et littérature." Romantisme, n 118, 93–104; doi: 10.3406/roman.2002.1164. Consulté le 10 avril 2019. URL: http://www.persee.fr/.
Schmitt, Éric-Emmanuel. (2004). Lorsque j’étais une œuvre d’art. Paris: Albin Michel.
Schmitt, Éric-Emmanuel. (2002). Présentation du livre 'Lorsque j’étais une œuvre d’art' [vidéo en ligne]. RTS.CH, Fax Culture, 03.11.2002. Consulté le 5 аvril 2019. URL: https://www.rts.ch/.
Sontag, S. (2005). On Photography. New York: RosettaBooks LLC (First electronic edition).
