За структурно-функционалния подход в лингвистиката
Ключови думи :
структурно-функционален подход, темпоралност, каузативност, афективностАбстракт
В статията са представени три функционално-лингвистични категории – темпоралност, каузативност и афективност, които са анализирани с теоретичните постановки и методологията на структурно-функционалния подход в лингвистиката. Резултатите се основават на разработки, реализирани през последните двадесет години в рамките на френски и международни научни проекти, дисертации и дипломни работи, осъществени под моето научно ръководство. Те показват тесните връзки и взаимодействия, съществуващи между езиковите форми, техния смисъл и употреба, на френски: formes, sens et usages.
Литература (библиография)
Agbo, M.S. (2014). „Causativity in Ìgbò Personal Names“, Journal of Universal Language Vol. 1 5(2), pp. 1–33.
Aristote, La Poétique (Ed. J. Hardy, 1961). Les Belles Lettres, Paris.
Baas, A. (2001). “Corpus Linguistics, Chomsky and Fuzzi Tree Fragments” in Mair, C. and Hundt, M. (Еd). Corpus Linguistics and Lingustic Theory, Rodopi, Amsterdam, pp. 5–13.
Babby, L. (1993). “Hybrid Causative constructions : benefactive causatives and adversity passive”, in Comrie,B. and Polinsky, M. (Eds), Causatives and transitivity, John Benjamins, Amsterdam & Philadelphia, pp. 343–367.
Benveniste, E. (1974). Problèmes de linguistique générale, Gallimard, Paris.
Bezinska, Y. (2014). “Production, compréhension et imitation des constructions causatives chez des enfants monolingues francophones et bulgarophones âgés de 3 à 6 ans”, thèse de Doctorat, soutenue le 30 juin 2016 à l’Université Grenoble Alpes, sous la direction de J.-P. Chevrot et I. Novakova.
Carnap, R. (1963). “Intellectual Autobiography in Paul Arthur Shilpp” (Ed), The Philosophy of Rudolf Carnap, La Salle, Illinois, pp. 37–38.
Descartes, R. (1649). Les Passions de l‘âme, Le Livre de Poche, Paris.
Dixon, R.M.W. (2000). “A Typology of Causatives: Form, Syntax and Meaning”, in Dixon R.M.W. and Aikhenvald, A. (Eds.), Changing Valency: Case Studies in Transitivity, Cambridge: Cambridge University Press, Cambridge.
Hagège, C. (2006). “Vers une typologie linguistique des affects”, Bulletin de la Société de Linguistique de Paris, t. CI, fasc. 1, pp. 89–132.
Jullien, F. (2001). Du « temps », Grasset, Paris.
Kant, E. (1781). Critique de la raison pure, PUF, Paris.
Novakova, I., Melnikova, E. (2013). “Vers un modèle fonctionnel pour l’analyse du lexique des émotions dans cinq langues européennes”, Bulletin de la Société de Linguistique de Paris, t. CVIII, fasc. 1, pp. 131–160.
Revue Intellectica 2004/1, Raisonnement causal, Vol. 38.
Saussure, F. (1931). Cours de linguistique générale, Payot, Paris.
Siepmann, D. (2006). “Collocations et dictionnaires d‘apprentissage onomasiologiques bilingues: questions aux théoriciens et pistes pour l‘avenir”, Langue française 150, 2006/2, pp. 99–117.
Shibatani, M. (Ed.) (2002). The Grammar of Causation and Interpersonal Manipulation, John Benjamins, Amsterdam & Philadelphia.
Tollis, F. (1991). La Parole et le sens. Le guillaumisme et l’approche contemporaine du langage, Armand Colin, Paris.
Xiao, R. (2010). Using corpora in contrastive and translation studies, Cambridge Scholars Publishing, Cambridge.
