Какво представлява политическият слоган?
Ключови думи :
слоган, политически дискурс, когнитивен, сценарийАбстракт
Въпреки доказаната си ефективност и практически неизменна употреба във всяка политическа кампания, политическите слогани рядко са обект на академични изследвания. Настоящата статия се насочва към политическите слогани като основен обект на изследване и подхожда към тях от когнитивна гледна точка. Изследването цели да установи концептуалната структура, която обуславя употребата на политически слогани. Това от своя страна би могло да допринесе както теоретично, така и аналитично за бъдещи изследвания върху обекта, предлагайки например обяснение на „духовития“ и „запомнящ се“ характер на политическите слогани като специфичен жанр.
Статията разкрива концептуалните елементи, на които е базиран когнитивният сценарий, прототипно използван при комуникацията чрез политически слогани, а именно сценарият, съдържащ елементите лидер, водени, социален проблем/решение на социален проблем/цел, време и място. Анализът в статията илюстрира и доказва как тези концептуални елементи функционират едновременно и спазват принципите на прототипологията.
Хипотезата относно конкретната концептуална структура на въпросния сценарий се тества върху дейтасет, събран специално за целите на настоящото изследване, който съдържа 25 слогана, реално използвани в контекста на британската и американската политика през последните 70 години. Методът на анализ е квалитативен.
Литература (библиография)
Amălăncei, B., Cîrtiţă-Buzoianu, C. and Daba-Buzoianu, C. (2017). Looking for the best slogan: An analysis of the slogans of the 2016 Romanian parliamentary campaign. – In: Studies and Scientific Research. Economics Edition, No 26, pp. 6–14.
Bolinger, D. (1980). Language – The Loaded Weapon: The Use and Abuse of Language Today. Routledge, London.
Briggs, E. and Janakiraman, N. (2017). Slogan recall effects on marketplace behaviors. – In: Journal of Business Research, Vol. 80, pp. 98–105.
Dassa, M., Kohlib, Ch., Kumarc, P. and Thomas, S. (2014). A study of the antecedents of slogan liking. – In: Journal of Business Research, Vol. 67, Issue 12, pp. 2504–2511.
De Beaugrande, R. and Dressler, W. (1981). Introduction to Text Linguistics. Longman, London.
Fillmore, C. J. (1975). An alternative to checklist theories of meaning. – In: Proceedings of the Berkeley Linguistics Society, 1, pp. 123–131.
Hartig, F. (2018). Political slogans as instruments of international government communication – the case of China. – In: The Journal of International Communication, 24:1, pp. 115–137.
Hodges, A. (2014). Yes, We Can: The social life of a political slogan. – In: Contemporary Critical Discourse Studies.
Hodges, A. (2019). Yes, We Can and the power of political slogans. – In: Anthropology News.
Koffka, K. (1935). Principles of Gestalt Psychology. Lund Humphries, London.
Kohl, D. F. (2011). Getting the slogan right. – In: The Journal of Academic Librarianship, Vol. 37, Issue 3, pp. 195–196.
Kohli, C., Leuthesser, L., and Suri, R. (2007). Got slogan? Guidelines for creating effective slogans. – In: Business Horizons, 50(5), pp. 415–422.
Lakoff, G. (1987). Women, Fire, and Dangerous Things: What Categories Reveal about the Mind. University of Chicago Press, Chicago.
Lakoff, G. and Johnson, M. (1999). Philosophy in the Flesh. Basic Books, London.
Maksymenko, S., Tkach, B., Lytvynchuk, L. and Onufriieva, L. (2019). Neuro-psycholinguistic study of political slogans in outdoor advertising. – In: Psycholinguistics, 26(1), pp. 246–264.
Minsky, M. (1975). A framework for representing knowledge. – In: Winston, P. (Ed.). The Psychology of Computer Vision. McGraw-Hill, New York.
Musolff, A. (2006). Metaphor scenarios in public discourse. – In: Metaphor and Symbol, 21(1), pp. 23–38.
Newsome, C. (2002). The use of slogans in political rhetoric. – In: The Corinthian, Vol. 4, Article 3.
Putnam, H. (1975). Mind, Language and Reality: Philosophical Papers. Vol. II. Cambridge University Press.
Rosch, E. (1973). Natural categories. – In: Cognitive Psychology, 4, pp. 328–50.
Rosch, E. (1975). Cognitive reference points. – In: Cognitive Psychology, 7, pp. 532–47.
Rubin, E. (1921). Visuell Wahrgenommene Figuren: Studien in psychologischer Analyse. Gyldendalske boghandel, Kobenhaven.
Sanford, A. J. and Garrod, S. (1981). Understanding Written Language. Wiley, Chichester.
Taylor, J. R. (2003). Linguistic Categorization (3rd edn.). Oxford University Press, Oxford.
Tincheva, N. (2012a). Political Speeches (A Cognitive Perspective on Text and Structure). Askoni, Sofia.
Tincheva, N. (2012b). Political speeches and text structure. – In: Morkyš, M. and Lieskovsky, A. (Eds.). Selected papers from the 1st ARSA Conference, pp. 1295–3000.
Tincheva, N. (2017). Evoking discourse worlds in political speeches: A study of audience-addressing expressions. – In: Philologia, Vol. 32, pp. 88–105.
Tsangaris, M. (2018). Radical communication and social media-political slogans and street art in the time of the crisis. – In: Journal of Social Science and Economic Research, 3(4), pp. 1227–1248.
Ungerer, F. and Schmid, H.-J. (2006). An Introduction to Cognitive Linguistics (2nd edn.). Longman, London.
Vaes, J., Paladino, M. P. and Magagnotti, Ch. (2011). The human message in politics: The impact of emotional slogans on subtle conformity. – In: The Journal of Social Psychology, 151:2, pp. 162–179.
Werth, P. (1999). Text Worlds: Representing Conceptual Space in Discourse. Longman, London.
Wertheimer, M. (1938). Laws of organization in perceptual forms. – In: Psycologische Forschung, Vol. 4, pp. 301–350.
Young, S. (2006). Australian election slogans, 1949–2004: Where political marketing meets political rhetoric. – In: Australian Journal of Communication, 33(1), pp. 1–20.
