Разкази от преизподнята
трансгресивните фантазии на Уилям Бъроуз и Анди Уорхол
Ключови думи :
трансгресия, колажна техника, ризома, смърт, желаниеАбстракт
Настоящото изследване търси сходните принципи, които визуалното изкуство и литературата използват при изграждането на модели на потоци от трансгресивни желания. Проучването се позовава върху експериментите на Уилям Бъроуз и Анди Уорхол с различни колажни техники и цели да докаже, че за двамата автори колажът е не само метод за създаване на културни алюзии, а предимно средство, което насочва критически поглед към негативни за обществото явления.
Колажното конструиране на художествени образи в романа „Голият обяд“ на Бъроуз и в цикъла с репродукции Death and Disaster на Уорхол осъществяват производството на противоречиви желания, сред които смъртта е най-категорично заявена. Независимо от различията при построяването на метафоричния образ на смъртта, Бъроуз и Уорхол разчитат тези желания чрез колажна техника и превръщат творбите си в алегорични модели на човешко страдание. Ако при Уорхол смъртта е визуално де/поетизирана, в романа на Бъроуз тя е болезнена пристрастеност, присъща за всеки художествен образ.
Въз основа на направените наблюдения стигам до заключението, че радикалните колажни техники, използвани от Уилям Бъроуз, оперират на множество нива, позволяващи навлизането на противоречиви възприятия – от отвращение до хипнотична обсебеност от смъртта, с което препращат към принципа на „ризомата“. В моделите на Уорхол колажът действа като визуален оксиморон: използван манипулативно, чрез повторяеми изображения и наслагвания, смъртта е пресъздадена като консуматорски продукт – тя може да е красива, но и отблъскваща.
Литература (библиография)
Burroughs, W. S. (2015). Naked Lunch: The Restored Text, edited by James Grauerholz and Barry Miles. London: Penguin Books.
Burroughs, W. S. and Gysin, B. (1978). The Third Mind. New York: The Viking Press.
Cran, R. (2014). Collage in Twentieth-Century Art, Literature, and Culture: Joseph Cornell, William Burroughs, Frank O’Hara, and Bob Dylan. Ashgate: State University of New York Press.
Hassan, I. The Subtracting Machine: The Work of William Burroughs. – In: William S. Burroughs at the Front: Critical Reception, 1959–1989, edited by Jennie Skerl and Robin Lydenberg, рр. 53–68. Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press.
Land, Ch. (2005). Apomorphine Silence: Cutting-up Burroughs. Theory of Language and Control. – In: ephemera: Theory and Politics in Organisation, 5(3): 450–471.
Lydenberg, R. (1987). Word Cultures: Radical Theory and Practice in William S. Burroughs’ Fiction. Urbana and Chicago: University of Illinois Press, 1985. Notes from the Orifice: Language and the Body in William Burroughs. – In: Contemporary Literature 26, 1 (1985): 55–73.
Mookerjee, R. (2013). Transgressive Fiction: The New Satiric Tradition. London: Palgrave Macmillan.
Olsen, L. (2008). Fourteen Notes toward the Musicality of Creative Disjunction, or Fiction by Collage. – In: Fiction‘s Present: Situating Contemporary Narrative Innovation, edited by R.M. Berry and Jeffrey R. Di Leo, рр. 185–190. Albany, NY: State University of New York Press.
Robinson, E. S. (2011). Shift Linguals: Cut-up Narratives from William S. Burroughs to the Present. Amsterdam-New York: Rodopi.
