Феноменът „Специализиран език“
фундаментални въпроси и нови перспективи
Ключови думи :
социолингвистика, специализирани езици, терминология, степени на езикова специализираност, език за специфични целиАбстракт
Изследването очертава концептуалната рамка на понятието „специализиран език“. Авторите представят избрания от тях подход за обособяване на самостоятелна академична дисциплина, която да изучава явлението „специализиран език“ във всички негови аспекти, както и възможните посоки за нейното бъдещо развитие. Концепцията им е представена като теория на специализирания език, която се стреми да свърже многобройни гледни точки и подходи към изследвания обект. Въз основа на някои съществуващи определения, модели и цялостни разбирания за същността на специализирания език се представят характеристиките и проблемите на научната област, която го изучава и изследва.
Основните тези в изследването се базират на идеята за взаимовръзка между език и култура. Разглежда се процесът на възникване и развитие на концепцията за „специализиран език“ в контекста на преплетените в нейното изграждане разнопосочни теории. Специален акцент се поставя върху взаимовръзката между „специализиран“ и „чужд“ език в съвременния свят. Изхождайки от фундаменталния подход, изследването поставя нов фокус и върху ролята, която очертаната научна област играе за съвременната лингвистика от гледна точка на възможностите, които дава за повдигане на нови изследователски лингвистични въпроси. В тази връзка изследването допринася също с аргументи за необходимостта от целенасочено и задълбочено развиване на дисциплината „лингвистика на специализирания език“ и дава импулси в търсенето на начини, средства и похвати специализираното чуждоезиково обучение в сферата на висшето и професионалното образование да се постави на по-прагматична ос.
Литература (библиография)
Alcaraz Varó, Enrique (2000), El inglés profesional y académico, Madrid: Alianza Editorial.
Becker, Andrea & Markus Hundt (1998), Die Fachsprache in der einzelsprachlichen Differenzierung. // Hoffmann, L., H. Kalverkämper & H. E. Wiegand (Hg.): Fachsprachen. Ein internationales Handbuch zur Fachsprachenforschung und Terminologiewissenschaft, Berlin und New York: Walter de Gruyter, S. 118–132.
Council of Europe (2001), Common European framework of reference for languages: learning, teaching, assessment, Cambridge, U.K.: Press Syndicate of the University of Cambridge.
Dörr, Jan-Eric (2014), Die Herausbildung von Fachdisziplinen. // Baumann, K.-D., J.-E. Dörr & K. Klammer (Hg.): Fachstile. Systematische Ortung einer interdisziplinären Kategorie, Berlin: Frank & Timme, S. 11–26.
Doykova, Ilina (2018), Selection of Terminological Units for Teaching Logopaedics: Bilingual Glossaries (English-Bulgarian), 19th International Scientific Conference Knowledge in Practice, Vol. 28, 3, Bansko, pp. 1139–1145.
Gross, Harro (1998), Einführung in die germanistische Linguistik, 3., überarbeitete und erweiterte Auflage, neu bearbeitet von Klaus Fischer, München: Iudicium.
Gruber, Thomas Robert (1992), Toward Principles for the Design of Ontologies Used for Knowledge Sharing, International Journal of Human-Computer Studies, 43, pp. 907–928.
Gruber, Thomas Robert (1993), A Translation Approach to Portable Ontology Specifications, Knowledge Acquisition, 5(2), pp. 199–220.
Hahn, Walther von (1983), Fachkommunikation: Entwicklung, linguistische Konzepte, betriebliche Beispiele, Berlin; New York: de Gruyter.
Halliday, M.A.K. (1978), Language as social semiotic. The social interpretation of language and meaning, London: Edward Arnold.
Havránek, Bohuslav (1964), The Functional Differentiation of the Standard Language, Prague School Reader on Aesthetics, Literary Structure and Style, Washington, pp. 2–84.
Hoffmann, Lothar (1985), Kommunikationsmittel Fachsprache. Eine Einführung, Tübingen: Gunter Narr Verlag.
Hoffmann, Lothar (1992), Vergleiche in der Fachsprachenforschung. // Baumann, K.-D. & H. Kalverkämper (Hg.): Kontrastive Fachsprachenforschung, Tübingen: Gunter Narr Verlag.
Hoffmann, L., H. Kalverkämper & H. E. Wiegand (Hg.) (1998), Fachsprachen. Ein internationales Handbuch zur Fachsprachenforschung und Terminologiewissenschaft, Berlin und New York: Walter de Gruyter.
Ischreyt, Heinz (1965), Studien zum Verhältnis von Sprache und Technik: Institutionelle Sprachlenkung in der Terminologie der Technik.
Mackensen, Lutz (1959), Muttersprachliche Leistungen der Technik. // Sprache – Schlüssel zur Welt. Festschrift für Leo Weisgerber, Düsseldorf, S. 285–308.
Motos, Raquel Martinez (2011), The role of interdisciplinarity in lexicography and lexicology. // Isabel Balteiro (ed.), New Approaches to Specialised English Lexicology and Lexicography, Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing, pp. 3–13.
Whorf, B. L. (1956), Language, thought, and reality: selected writings of Benjamin Lee (Edited by John B. Carroll), Oxford: Technology Press of MIT.
