Использование префиксов и суффиксов в качестве стратегий обучения русской лексике
Ключови думи :
стратегия за учене на руска лексика, словобразуване, префикси, суфиксиАбстракт
В съдържанието на руските учебници за начални нива префиксите са представени в раздели, посветени на глаголите за движение и за образуване на видови двойки чрез префиксация; следователно обучаемите са склонни да пренебрегват значението на суфиксите. В тази връзка учащите използват по-малко суфикси поради по-слабото им представяне в учебниците. В настоящото изследване разглеждаме използването на руски деривационни префикси и суфикси като стратегии за усвояване на лексиката. За тази цел от автора беше направено анкетно проучване сред студенти, изучаващи руски език като първи чужд език в университета на автора, относно използването на деривационни префикси и суфикси при изучаване на руската лексика. В сравнение с първичната литература (Schmitt 1997), данните, получени от въпросника, бяха анализирани с помощта на смесен изследователски подход. Получените резултати показват, че повечето учащи използват префикси, за да открият значенията на непознати думи и да ги консолидират в паметта си; те обаче не са използвали суфикси за тези цели и не са ги считали за ефективни като стратегии за изучаване и разширяване на речниковия запас. Резултатите подчертават следните два извода: (1) за разлика от изучаващите английски език, изучаващите руски наистина използват стратегии за изучаване на лексиката с префикси и наставки; (2) те обаче имат по-добри познания за префиксите, отколкото за суфиксите. За първи път това проучване разкрива подробности за използването на руски афикси като стратегии за учене от носители на японски език. Тъй като предишни изследвания показват, че познаването на суфиксите е важно за увеличаване на руския речников запас, в учебниците по руски трябва да бъдат добавени описания на суфиксите като словообразувателни единици.
Литература (библиография)
Amiantova, E. (red.) (2016), Leksika russkogo yazyka. Sbornik uprazhneniy, Flinta, Nauka, Moskva.
Antonova, V. Ye., Nakhabina, M. M., Safronova, M. V. i Tolstykh, A. A. (2016), Doroga v Rossiyu. Elementarnyy uroven'. Uchebnik, Zlatoust, Sankt-Peterburg.
Isachenko, A. V. (1960), Grammaticheskiy stroy russkogo yazyka v sopostavlenii so slovatskim. Morfologiya., CH. 2, Izdatel'stvo Slovatskoy Akademii nauk, Bratislava.
Kiselyova, M. S. (2016), Leksika i slovoobrazovaniye: Uchebnoye posobiye, Flinta, Moskva.
Kozlova, N. A. (2014), Uchebnyy slovoobrazovatel'nyy slovar' russkogo yazyka, Zlatoust, Sankt-Peterburg.
Shvedova, N. YU. (gl. red.) (1980), Russkaya grammatika, t. I, Nauka, Moskva.
Silant'yeva, M. V., Sidorova, M. YU. (2016), "Zamechaya leksiku, izuchaya leksiku, izmeryaya leksiku: idei N. Shmitta v oblasti osvoyeniya slovarya nerodnogo yazyka", Mir russkogo slova, Vol. 4, 84-90.
Tikhonov, A. N. (1985), Slovoobrazovatel'nyy slovar' russkogo yazyka, v dvukh tomakh, okolo 145 000 slov, Russkiy yazyk, Moskva.
Yanko-Trinitskaya, N. A. (2001), Slovoobrazovaniye v sovremennom russkom yazyke, Indrik, Moskva.
Yefremova, T. F. (1996), Tolkovyy slovar' slovoobrazovatel'nykh yedinits russkogo yazyka, Russkiy yazyk, Moskva.
Aizawa, K. (1998), Developing a vocabulary size test for Japanese EFL learners, ARELE, Vol. 9, pp. 75–85.
Bauer, L., Nation, I. S. P. (1993), “Word families”, International journal of lexicography, Vol. 6, No. 4, pp. 253–279.
Creswell, J. W. (2014), A Concise Introduction to Mixed Methods Research, Sage, Los Angeles.
Gu, Y., Johnson, R. K. (1996), “Vocabulary learning strategies and language learning outcome”, Language Learning, Vol. 46, No. 4, pp. 643–679.
Janda, L. A., Kuznetsova, J., Li͡ashevskaya, O., Makarova, A., Nesset, T. and Sokolova, S. (2013), Why Russian aspectual prefixes aren’t empty: Prefixes as verb classifiers, Slavica, Bloomington.
Mizumoto, A. (2006), Daigakusei-no goigakushū sutoratejī shiyō to gakushū seika-no kankei – Jinbunkei joshidaisei-o taishō to shita chōsa. Kōnan joshidaigaku kenkyūkiyō Bungaku-Bunkahen, 42, 93–107.
Nakayama, N. (2008), “Effects of Vocabulary Learning Using Affix: Special Focus on Prefix”, Kyōai gakuen maebashi kokusaidaigaku ronshū, Vol. 8, pp. 63–74.
Nation, I. S. P. (2023), Learning vocabulary in another language, 3rd ed., Cambridge University Press, Cambridge.
Nishikawa, M. (2006), Eigosetsuji kenkyū. Kaitakusha., Tōkyō.
Numano, K., Hikita, G., Maeda, I. and Davkova, I. (2011), Daigaku-no roshiago I: Kisoryoku yōsei tekisuto, Tōkyō gaikokugodaigakushuppankai, Tōkyō.
Oxford, R. L. (1990), Language learner strategies: What every teacher should know, Newbury House, Boston, MA.
Sayama, G. (2018), [Ph.D. dissertation] Haseisetsuji-o mochiita roshiago-no kōritsutekina goigakushūhō-no kentō – Kōbasu-ga teiji suru hindo deta-no gengogakutekina bunseki-ni motozuite, Tōkyō gaikokugo daigaku daigakuin sōgōkokusaigaku kenkyūka.
Sayama, G. (2022), Setsuji o mochiita roshiago-no goigakushū sutoratejī ― Jisshō kenkyū-ni okeru jizen-jigo tesuto-no kōkakakunin-ni motozuite. Rosiago kyōiku kenkyū, 1, 1–22.
Schmitt, N. (1997), “Vocabulary Learning Strategies”, in Schmitt, D. N., Mc Carthy, M. (eds.), Vocabulary: Description, Acquisition and Pedagogy, Cambridge University Press, Cambridge, pp. 199–227.
Wade, T. (2011), A comprehensive Russian grammar, 3rd ed., revised and updated, Blackwell Publishers, Oxford.
Webb, S., Nation, I. S. P. (2017), How vocabulary is learned, Oxford University Press, Oxford.
Wei, Z. (2015), “Does teaching mnemonics for vocabulary learning make a difference? Putting the keyword method and the word part technique to the test”, Language Teaching Research, Vol. 19, No. 1, pp. 43–69.
Wheeler, M., Unbegaun, B., Falla, P. (eds.) (2007), Oxford Russian dictionary: Russian-English / English-Russian, Oxford University Press, Oxford.
Yamashita, K. (2006), Itoteki gakushū-no tame-no hōhō to kyōzai – Jimbutsu-o arawasu setsubiji-o rei-ni shite, Kōza nihongokyōiku, Vol. 42, pp. 42–59.
