Dimova НА КРЪСТОПЪТЯ НА СЕТИВАТА: ДВАДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА СИНЕСТЕЗИЯТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

ДВАДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА СИНЕСТЕЗИЯТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ

Abstract

Статията проследява някои естетически, културни и научни дискурси на синестезията в модернизма, като представя двадесет тезиса за цветния слух от книгата на автора На кръстопътя на сетивата (Dimova, 2024). През призмата на невронауката и сетивната история синестезията е концептуализирана като физиологично, художествено и културно единство на сетивата. Явява се определяща фигура в модернизма, която в моята трактовка вдъхновява интермедиалните експерименти в модерното изкуство. В тази теория осмислям адаптацията чрез екфразата като пренос между изкуствата. Така твърдя, че синестетичните метафори предчувстват бъдещи мултимедийни адаптации. В основната част разглеждам някои интермедиални проекти, започвайки с музикалните драми на Рихард Вагнер и синестетичната им рецепция от Шарл Бодлер. По-нататък обсъждам как абстрактното изкуство на Василий Кандински и цветната музика на Александър Скрябин са вдъхновени от синестезията като сетивно, естетическо и мистично преживяване, спомогнало за възникването на абстрактното изкуство. Накрая предлагам методология на сетивното четене за анализ на интермедиални адаптации и в съвременното българско изкуство.