АМБИВАЛЕНТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЯРАТА В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН ОТ НАЧАЛОТО НА XX ВЕК

Абстракт

В своите разкази, написани през първите пет години на XX век, Елин Пелин проявява двусмислено отношение към християнската вяра и към духовенството, което я изповядва. Макар самият той да не е църковен писател, Елин Пелин изключително точно пресъздава живота на хора, чиито постъпки са дълбоко повлияни от живата православна вяра. Дори в ситуации на безизходица и дълбоко страдание, които отделят човека от обществото, вярата остава в сърцето и душата му. Това страдание често води до по-дълбоко общение с Господа, дори в мигове на привидно отрицание. За българина Бог винаги се възприема като личен и непосредствен Помощник, в чието име хората отстояват и следват своите нравствени ценности. Тази вяра, макар понякога изразена по наивен или несъвършен начин, остава близка и разбираема за народа. Литературната заслуга на Елин Пелин се състои в неговата способност да улови в живия си език и повествование мотивите и несъвършенствата, присъщи на практическото изповядване на православната вяра у българина.