ПРЕПОДАВАНЕТО НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА СПОРЕД ПРИНЦИПИТЕ НА ЛИТУРГИЧНИТЕ ВИЗАНТИЙСКИ ТРАКТАТИ: СВИДЕТЕЛСТВА И ИНТЕРПЕТАЦИЯ

Абстракт

Въпросите, свързани с икуменическия характер на Литургията, ролята на църковната музика и химнографията, и по-специално източното и византийското църковно пеене като средство за изповядване на вярата на Православната църква, се определят от парадигми, които целят да изяснят основни литургични проблеми. Тези проблеми се разглеждат чрез обективното научно изследване на източници от средновековния византийски период на развитието на богослужението и тяхното правилно тълкуване в съвременен контекст. Настоящото изследване показва как тези парадигми отразяват разбирането за църковната музика едновременно като феномен на музикално-химнографското творчество на Църквата и като основно литургично средство за богопознание. С други думи, църковната музика служи като инструмент за разбиране и правилно участие в Литургията, както и за точно изповядване на вярата. Някои от поставените тук проблеми и изследователски аспекти вече са били разглеждани в различни трудове, посветени на музикологичната и средновековната традиция както на Изтока, така и на Запада. Настоящият текст обаче представлява част от едно продължаващо изследване, чиято цел е да покаже необходимостта от ново богословско осмисляне — такова, което да доведе до преоткриване на църковното музикално и литургично „съкровище“, съхранено чрез вярата и Преданието.