ОТЕЦ ГЕОРГИ ПЕТРОВ ИБРИШИМОВ – ЕДИН ПРИМЕРЕН ПАСТИР НА ЦЪРКВАТА

(Живот, служение, творчество)

Абстракт

Живеем в епоха, в която съществуват множество духовни и религиозни традиции. Православните християни нито са изолирани, нито са защитени от учения и практики, които са чужди на Православието. Освен това съвременната светска духовност е несъвместима с тайнството на християнската вяра. Подобно на орел, християнската вяра се нуждае от двете си крила, за да лети – Божието Слово, въплътено в Богочовека Иисус Христос, и послушанието към Неговите заповеди. През 80-те години на ХХ век свещеник Георги Петров Ибришимов (1903–1988) произнася пламенни проповеди и пише обстойно върху целостния аспект на вярата. Творческата сила на този скромен и отдаден църковен човек се проявява както в неговата проповедническа дейност, така и в личния му пример. Той помага на мнозина, отклонили се от Православната вяра, да се завърнат към нея. Изявен възпитаник на Семинарията, отец Георги продължава обучението си в Богословския факултет, където задълбочава своето разбиране за християнската вяра. Той прилага своите знания за спасението на човешките души, посвещавайки на това делото си и целия си живот. В своите мисионерски лекции, основани на задълбочено изследване на сектите, той разглежда основни въпроси на християнската вяра, включително догматически и тайнственослужебни теми – Кръщение, Изповед, Покаяние, Евхаристия, Църквата, почитането на Пресвета Богородица, ангелите, светиите, иконите, Кръста Христов и Неговото Възкресение, както и възпоменаването на починалите. Той засяга и въпроси, свързани с разделението между вярващите, и опровергава съвременни неканонични учения относно спазването на старозаветната събота. Мисионерската дейност на отец Георги води до създаването на редица трудове, сред които: „Причини за разделението между вярващите“, „Съботата и неделята в светлината на Свещеното Писание“, „Свещеническото служение – тайнствено и йерархично“ и „Учението на петдесятниците за новораждането от Светия Дух и кръщението с Духа“. Първите два труда са разгледани подробно в настоящото изследване. Двойната роля на трудовете на отец Георги – като апология на Православната вяра и като средство за спасение на заблудени души – намира своето пълно въплъщение в неговия живот като пастир и проповедник на Божието слово. Ето защо делото му остава актуално и днес. С това кратко изследване ние желаем също да отдадем почит на този забележителен църковен труженик, за да се ползваме от неговите слова и дела.