Молитвата в ранната патристична литература

Абстракт

Молитвата в ранното християнство е израз на постоянното усилие на християните да се съединят с Бога. Това се вижда много ясно в трудовете на няколко автори през първите четири века от историята на Църквата. Постоянната молитва и вниманието на ума служат като модел за аскетичния живот в монашеската среда. Християнската молитва има корени в юдаизма, като много от нейните елементи са наследени от култа в храма в Ерусалим, например трите дневни молитви. В същото време, личните молитви при различни случаи също се основават на Старозаветни образци, но са развити и преосмислени в контекста на християнското учение. Така в новозаветните текстове, като посланията на апостол Павел, Деянията на апостолите и, разбира се, Евангелието, се срещат множество молитви, които остават примери за молитвена практика за християните през II–III век и след това, заедно с определени позиции, жестове и определен вид поведение. Значими са и ограниченията върху съвместните молитви и различните регулации на общностните молитви, които се формират по чисто практически причини в Църквата през разглеждания период. Следователно е очевидно, че съвременната молитва, макар и разположена в много различен свят, е запазила някои от основните практически измерения на раннохристиянската молитва. В рамките на литургията обаче наблюдаваме разширяване, музикално обогатяване и невероятно усъвършенстване на молитвата в музикални форми, особено в православното богослужение. Дори и днес това богослужение остава ценен източник на духовност не само за православните християни, но и за други християнски конфесии.