Изпращане на материали

Максимален обем до 120 стандартни компютърни страници (1 800 знака) за списание Богословска мисъл, включително таблици и илюстративен материал.

Докладите следва да са във формат MS Word (docx) – най-нова версия. Препинателните знаци се изписват веднага след думата без пауза, като между думите, думи и препинателни знаци не се допуска повече от една пауза. Вмъкването на бележки да се прави само със стандартния Insert Footnote.Текстът не бива да се натоварва с допълнителни знаци и формати. Кавичките трябва да са според българския държавен стандарт („…….“). Задължително е да се разграничава дефисът (-), който се използва само при степенуване и при двойни имена или названия, напр. по-голям, от средно тире (–) (при всички останали случаи, напр. ХХ–ХХІ в. или [с.] 10–14.

Текстът да е напечатан на стандартен лист, формат А4, междуредие 1.5 lines, шрифт Times New Roman/MinionPro с размер 12 pt и подравняване Justified; с полета горе, долу, вляво и вдясно по 2,5 см, отстъп на нов ред 1,25 см.  Бележките под линия трябва да са с размер на шрифта 10 пункта, да имат обща номерация и да са поместени в долния край на страницата. Да се използват гръцка клавиатура на Microsoft, заложена във всеки пакет на компанията, и старобългарските шрифтове Cyrillica Ochrid 10U, Cyrillica Bulgarian 10U.

Заглавието се изписва с главни букви, центрирано, стил на шрифта Bold и размер 18 pt. През един празен ред над него, с главни букви се изписва името на автора (авторите), центрирано, стил на шрифта Bold и размер 14 pt. В бележка под линия се посочва университетската позиция и университетът – с главни и малки букви. През един празен ред се изписва заглавието на английски език, а през един празен ред след него и името на автора (авторите) на латиница, със същото стилово оформление.

След което се помества Abstract на английски, френски или немски език в рамките на един абзац – 50–100 думи с размер на шрифта 11 pt.

През един празен ред се изписват ключовите думи (5–10) на следващия ред – на английски, френски или немски език с размер и стил на шрифта, както на абстракта. Приемат се текстове на всички европейски езици и турски език.

 През един празен ред следва основният текст на доклада или научното съобщение с размер на шрифта 12 pt и подравняване Justified.

Текстът може да съдържа бележки под линия, да има вътрешна структура, съгласно стандартните изисквания за научни публикации, но без да съдържа хипервръзки към уеб страници. Отстъпите на нов ред не бива да се правят с табулатор, а с форматиране. Използваната литература трябва да се цитира на оригиналния език на публикацията. При цитиране следва да се съблюдават следните изисквания:

Цитиране на монография или друго авторско съчинение (следва се Chicago 17): Библиографското описание трябва да включва: име на автора, заглавие (и подзаглавие) на книгата, място на издаване, име на издателството, година на издаване. Името на автора, заглавието и издателските данни се отделят с точка. Мястото на издаване и името на издателството се отделят с двоеточие, а името на издателството и годината на издаване – със запетая. Не се съкращават имената на градовете, в които е издадена книгата. Например:

Найденов, Г. Колективно управление на авторските и сродните им права. София: Сиби, 2019, с. 5.

Цитиране на статия от периодично издание:

Библиографското описание трябва да съдържа име на автора, заглавие на статията, наименование на списанието/вестника, номер на броя, година на издаване, страници, на които е отпечатана статията (от…до) или конкретна цитирана страница. Заглавията на статиите са в кавички, а периодичните издания се изписват в курсив. Номерът на броя се изписва като № (не се съкращава с “кн.” или “бр.”; на латиница се пише “No” вместо “№”) или се поставя само числовия израз на номера, тъй като е ясно, че става дума за него. Годината се поставя в скоби. Следват страниците. Например: 

Рибарова, Р. „Европейската валута – инфлация и хиперинфлация“. Съвременно право, 3 (2029): 43–79.

Цитиране на статия от научен сборник, избрани съчинения, справочно издание или част от по-голям труд (съавторство) и др. След заглавието на статията се пише точка и средно тире „–“ и се добавя “В: / Във:”. При цитиране на латиница се пише “In:”  Цитира се редакторът на сборника или справочника, като в скоби се пише (ред.) в статиите на кирилица и (еd.) в статиите на латиница и на гръцки. Заглавието на сборника е в курсив. Например:

Витгенщайн, Л. „Логико-философски трактат“. Във: Витгенщайн, Л. Избрани съчинения. Сoфия: Наука и изкуство, 1988.

Хралупов, М., И. Карнобатски, ред. Теория на железопътния транспорт. Сoфия: Изток-Запад, 1988.

Многотомните издания се цитират в конкретните томове, които са използвани по аналогия със сборниците.

При цитиране на интернет публикация се дава име на автора, заглавие на публикацията, дата на публикацията (ако има), интернет адрес (URL). Дата на посещение (ден, месец, година).

Всяко цитирано издание на език различен от английски трябва да съдържа транслитерация на заглавието в квадратни скоби. Например:

Найденов, Г. Колективно управление на авторските и сродните им права. [Naydenov, G. Kolektivno upravlenie na avtorskite i srodnite im prava.]. София: Сиби, 2019, 5.

При поредни (второ и следващи) позовавания на вече цитиран текст вместо заглавието му се пише „Цит. съч.” (на лат. – Op. cit.). Например: Витгенщайн, Л. Цит. съч., с. 51. Ако един и същи текст се цитира два или повече пъти в поредни бележки, пише се „Пак там”, на лат. “Ibidem”. Например: Витгенщайн, Л. Цит. съч., с. 51. Пак там. Пак там, с. 38. Латиноезичните означения важат за цитирането на гръцки изследвания.

При поредни (второ и следващи) позовавания на вече цитиран текст (без значение статия или книга), когато от същия автор са цитирани и други текстове, се изписват: цит. съч. авторът, част от заглавието, запетайка и номерът на страницата.

Например: Цит. съч. Саракинов, Г. Колективно управление…, с. 5. или Op. cit., за издания на английски или др. езици.

Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друго произведение, се пише „Цит. по:” Латинският аналог на това цитиране е apud:… Изрично подчертаваме, че това не е добра практика, имайки предвид информационните възможности налични он-лайн. Този начин на цитиране следва да се избягва и да се ползва само в краен случай.

Изворите на антични и средновековни текстове се цитират без инверсия, като се посочват в специален списък със съкращения в началото на публикацията (може и под черта), в който се изписват данните на критичното издание на използвания текст или пък се посочва стандартно съкращение според общоприети научни каталози. Например за цитиране на светите отци и църковните писатели може да се използва стандартът на Clavis Patrum Graecorum, ако не се ползва конкретно критично издание.

Когато авторът на статията е преводач на цитирания текст, в скоби се посочва (прев. С.Р.). Когато се цитира текст от първични извори или от вторична литература на съвременна кирилица, се дава с курсив. Ако е на латиница, гръцки, църковнославянски/старобългарски, не се отделя с кавички.

Съкращения на периодични издания, използвани в изследването, също трябва да се изнасят в списъка със съкращения, за да се опрости цитирането под черта.

Адресите за кореспонденция се изписват накрая с размер на шрифта 11 pt и стил Italic, като се посочват трите имена на автора, научните степени и звания, длъжността и институцията, в която работят, пощенски адрес, телефон и e-mail.