ПРОСОПОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТЕОДОР II ЛАСКАРИС

Абстракт

Статията разглежда средата на Теодор II Ласкарис (1222–1258), император на Никейската империя, и проследява отражението на семейството, приятелите, учителите и възпитателите му върху по-нататъшния му жизнен път. Чрез систематичен преглед на различните пластове от неговия живот изследването цели да очертае формирането на академичните перспективи относно интелектуалното наследство и политическия образ на Ласкарис. Особено внимание се отделя на основните формиращи фактори и личности — Никифор Влемид, братята Музалони и Михаил Палеолог — и на начина, по който тяхното влияние спомага за оценката на приноса му към интелектуалния живот на Никейската империя, философското му образование и ролята му едновременно като владетел и мислител. Чрез поставянето на тези развиващи се интерпретации в по-широк контекст статията подчертава постепенната трансформация на Теодор II Ласкарис от маргинална историческа фигура в обект на задълбочено и нюансирано научно внимание в съвременните византийски изследвания.