ИДЕАЛЪТ ЗА АСКЕТИЧЕСКА ОБЩНОСТ В МОНАШЕСКИТЕ СЪЧИНЕНИЯ НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Абстракт

Настоящото изследване разглежда идеала за аскетическата общност (adelphotēs) в монашеските съчинения на св. Василий Велики, известни под общото название Аскетика. В неговия център стои въпросът за начина, по който Василий мисли човешката личност в общността, вътрешната организация на тази общност и нейното отношение както към Църквата, така и към света. Първата част се спира на сложната текстова история на Аскетиката, като защитава тезата, че антологията, изпратена до понтийските общности, представлява последната авторска редакция на Василий. Втората част изяснява василиевата антропология, според която „образът“ е даден, а „подобието“ е цел, която трябва да бъде постигната чрез аскетически подвиг в общността. Ключовите понятия mnēmē („памет“) и diathesis („настройка“, „разположение“) са представени като взаимосвързани динамизми, чрез които човешката личност се уподобява на Бога. Това води до извода, че спасението не е индивидуално начинание, а плод на общностния живот, живян в любов и в eutaxia („добър ред“). Третата част анализира вътрешната структура на аскетическата общност, включително подреденото, но съвместно съжителство на мъже и жени, ролята на предстоятеля и механизмите, чрез които властта се наблюдава и коригира. Показано е, че властта в общността е мислена теоцентрично, никога не е абсолютна и постоянно подлежи на разпознаване и проверка според божествените заповеди. Изследването демонстрира, че за св. Василий аскетическата общност не е просто монашеска институция, а образ на обновената апостолска община — модел за цялата Църква и път към възстановяването на първоначалното единство на християнския живот.