Българската православна църква в диалога между православни и старокатолици през втората половина на ХХ век

Абстракт

След първата всеправославна конференция на остров Родос (1961 г.) отношенията между Православната църква и Старокатолическата църква започват все по-активно да се развиват и укрепват, като Българската православна църква (БПЦ) играе значима роля в този процес. Тя има утвърдена традиция в това направление, положена още от трудовете на проф. протопрезвитер Стефан Цанков в периода между двете световни войни. Неговото дело е продължено от други богослови, които представляват БПЦ в преговорите със старокатолиците относно евентуално обединение, водени в различни форуми. Между 60-те и 80-те години на ХХ век тези преговори са особено интензивни. Въпреки всички усилия и активност, диалогът със старокатолиците не довежда до желаното обединение. Напротив, различията продължават да съществуват и дори могат да се задълбочат. Въпреки това надеждата за обединение между православни и старокатолици остава жива и до днес. За това свидетелства работната група, създадена с тази цел от Вселенската патриаршия и Архиепископията на Утрехт, чиято задача е да придаде нов тласък на дискусията относно евентуалното обединение.