МАСАЛИАНИТЕ И ПРАВОСЛАВНИТЕ АСКЕТИЧНИ ПРАКТИКИ НА ИЗТОК ПРЕЗ IV – V В.
DOI :
https://doi.org/10.60061/fths.2023.2.137-172Ключови думи :
Аскетизъм, Масалиани, Църковна история, Ерес, Василий Кесарийски, Монашество, Патристика, Православно богословиеАбстракт
С Едикта на Милан през 313 г. и края на институционализираните гонения срещу християнството започва нов етап в историята. Въпреки това, тази новопридобита политическа свобода поставя пред християните нови предизвикателства, едно от които е упадъкът на моралните стандарти. В отговор на това възниква аскетичното движение. Това спонтанно движение, което първоначално започва в Египет и бързо се разпространява в рамките на Римската империя, носи положително послание: чрез подражание на Христос, човек може да преодолее физическите ограничения на природата и по Божията благодат да достигне богоуподобяване. В същото време аскетизмът има и тъмната си страна. Сред аскетите се появяват крайни позиции, противоположни на християнското учение и Църквата, като отричане на брака, отказ от физически труд, пренебрегване на църковните тайнства и отхвърляне на църковната йерархия. В този контекст трябва да се разглежда и появата на масалианската ерес. Статията изследва най-ранните сведения за масалианската ерес от края на IV век, предоставени от св. Ефрем Сириец, св. Епифаний Кипърски и блажени Теодорет Кирски. Показва се, че масалианството не може да се разглежда като отделна секта, независима от Църквата. Основните догматически черти на ереста, които съществуват и до днес, по-точно се възприемат като историческо явление, свързано с Антиохийския събор в края на IV век, ръководен от епископ Флавиан Антиохийски. За да се разбере масалианството, то трябва да се разглежда в по-широкия контекст на борбата на Църквата срещу аскетичните крайности. В тази връзка статията изследва Събора в Гангра и ролята на Евстатиан Себастийски и неговия кръг. Статията обсъжда и творбите на св. Григорий Нисийски, особено „За девството“, както и „За делата на монасите“ на блажени Августин. Показва се, че масалианството е съществено сирийска проява на по-широко явление в Църквата. В заключение се аргументира, че аскетическите трудове на св. Василий Велики трябва да се разглеждат като опит на великия кападокийски отец да интегрира аскетичното движение в рамките на Църквата.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2023 Kalin Angelov

Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.