Домът на литературата

югославски и постюгославски представи за литературната споделимост

Автори

  • Людмила Миндова Българска академия на науките image/svg+xml

DOI :

https://doi.org/10.60056/CCL.2018..27-39

Ключови думи :

Съвременни балкански и славянски литератури, сравнително литературознание, културна семиотика, културология, антропология, психология на личността

Абстракт

Домът на литературата е метафора за литературата и литературната общност. Тази метафора, разбира се, е свързана с обсесията по дома в съвременните постюгославски литератури. След разпадането на бивша Югославия и войната в Босна домът е една от постоянните теми в съвременната литература от целия регион. Можем да видим това в поезията на босненско-словенския поет Йосип Ости, както и в есеистиката и романите на известната емигрантска писателка Дубравка Угрешич, а също така и в произведения на Петер Семолич, Миленко Йергович, Вида Огненович, Ясна Котеска и др. Домът присъства често дори в заглавията на техните книги (Къща от език на Йосип Ости, Къща от думи на Петер Семолич, Къщата на мъртвите мириси на Вида Огненович). По-важно е обаче, че в техните книги домът е двойник на литературата като място на смисъла в свят, който всеки ден губи част от своя смисъл и добрия си вкус. Домът на литературата не е утопично място, тъй като е събирателен образ и като такъв може да бъде и антиутопично място. Това може да се види в произведения, посветени на темите за затвора и концентрационните лагери – Прокълнатият двор на Иво Андрич, романите и разказите на Данило Киш, Драгослав Михайлович, Бранко Хофман, Мирослав Попович и др. Утопия или антиутопия, при всички случаи домът на литературата е винаги място на преоткриване на смисъла. 

Авторска биография

  • Автор: Людмила Миндова , Българска академия на науките

    Людмила Миндова [Liudmila Mindova] е завършила специалност „Славянска филология“ в Софийския университет (1998), където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок (2006). Освен няколко стихосбирки и един роман, досега е публикувала и две литературоведски книги: Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016). В неин превод са публикувани редица книги на автори от бившето югославско пространство. Людмила Миндова е доцент в Института за балканистика с Център по тракология „Александър Фол“ (БАН) и хоноруван преподавател към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Научните ѝ интереси са в областта на естетиката, литературната теория, компаративистиката, славянските и балканските литератури, културната семиотика.

Литература (библиография)

Andrich, I. (2012). Znatsi po patya. Gradove i predeli.

Holis, Dzh. (2015). Prizratsite ot minaloto.

Kaneti, E. (1981). Spaseniyat ezik.

Koteska, Ј. (2008). Komunistichka intima. Templum. http://jasnakoteska.blogspot.bg/2008/10/2008.html)

Osti, Y. (2009). Kashta ot ezik.

Ugreshich, D. (2004). Muzeyat na bezuslovnata kapitulatsia.

Yergovich, M. (2015). Orehovi dvori.

Frost, R. (1915). North of Boston.

Ognjenović, V. (1996). Kuća mrtvih mirisa.

Semolič, P. (1996). Hiša iz besed.

Файлове за сваляне

Публикуван

06-11-2025

Брой

Т. 4 (2018)

Раздел (Секция)

Articles

Лиценз

Creative Commons License

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.

This license enables reusers to distribute, remix, adapt, and build upon the material in any medium or format for noncommercial purposes only, and only so long as attribution is given to the creator. CC BY-NC includes the following elements:

 BY: credit must be given to the creator.
NC: Only noncommercial uses of the work are permitted.

Как да цитирате

Домът на литературата: югославски и постюгославски представи за литературната споделимост. (2025). Colloquia Comparativa Litterarum, 4, 27-39. https://doi.org/10.60056/CCL.2018..27-39