Романът и дневникът

Абстракт

Стъпвайки върху идеите на признати изследователи в областта на автобиографичното писане като Жан Русе и Филип Льожьон, статията разглежда отношенията между романа и т. нар. „интимен (личен) дневник“. Тези отношения от взаимна полза ли са, или само романът печели от тях, заемайки отделни елементи от своя по-малко престижен литературен събрат? За да намери отговор на подобни въпроси, статията тръгва от дневник, който не минава за литературен stricto sensu, този на Ане Франк, след това разглежда използването на дневниковото писане при Даниел Дефо („Робинзон Крузо“, „Дневник на чумавата година“), за да стигне до романа, написан изцяло във формата на интимен дневник, с който си служат Виктор Юго („Последният ден на един осъден на смърт“) и Жорж Бернанос („Дневникът на един селски свещеник“). Едно от заключенията, до които се стига, е, че пълноценното взаимодействие на романа и дневника става възможно, когато и романът, и дневникът се разглеждат първо като самостойни жанрове и едва след това като партньори, въвлечени в плодотворен диалог.