На какви езици говорят и пишат просветителите?
периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)
DOI :
https://doi.org/10.60056/CCL.2020..132-144Ключови думи :
билингвизъм, диглосия, многоезична среда, Теодор Касапис, „Шутош“, Петко СлавейковАбстракт
Българите в многоезичната и мултикултурна Османска империя говорят и пишат на различни езици, в зависимост от аудиторията и типа комуникация. Статията представя няколко български просветители от ХІХ в., които използват езици, различни от родния.
„Шутош“ е хумористичен вестник, публикуван в Цариград през 70-те години на ХІХ в., българска версия на издание, собственост на гърка Теодор Касапис. Почти всички текстове в българското издание са анонимни или подписани с псевдоними. Голяма част от тях са преводи, като имената на авторите и преводачите също не са посочени. Сред преводите е една адаптация на Задиг от Волтер. Статията проследява историята на вестника и няколко негови публикации, свързани с литературата.
Наблюденията водят до извода, че в средата на ХІХ в. присъствието на билингвизма е значително, съществуват редица периодични издания, които публикуват текстове на езици, различни от български и гръцки. След учредяването на Княжество България (в по-малка степен в Източна Румелия) тенденцията се изменя, билингвизмът намалява и българският език получава висок статут и почти монополно положение и статут на lieu de mémoire.
Литература (библиография)
Aretov, N. (1986). Parviyat balgarski prevod na filosofska novela ot Volter. Sravnitelno literaturoznanie, (7), 79–84.
Aretov, N. (1994). Privlekatelniyat obraz na velikia skeptik. Balgarskata retseptsia na Volter. Literaturna misal, (2–3), 89–113.
Aretov, N. (2000). Vasil Popovich. Zhivot i tvorchestvo. Kralitsa Mab.
Aretov, N. (2018). Mezhdu konfliktite i satrudnichestvoto. Ivan Naydenov i Petko R. Slaveykov. Istoricheski pregled, 74(2), 35–64.
Aretov, N. (2019). Ivan Naydenov: Za pravo i napredak. Memoari. Pisma. Kralitsa Mab.
Baz-Fotiyade, L. (1980). Literaturni problemi v dvuezichnite balgaro-rumanski vestnitsi, izlizali v Bukuresht i Braila prez XІX v. V: Balgaro-rumanski literaturni vzaimootnoshenia prez XІX v. (s. 253–258). BAN.
Balgarska vazrozhdenska inteligentsia. Entsiklopedia. (1988). (Sast. N. Genchev i Kr. Daskalova). DI D-r Petar Beron.
Borshukov, G. (1976). Istoria na balgarskata zhurnalistika. Nauka i izkustvo.
Danova, N. (1994). Konstantin Georgiev Fotinov v kulturnoto i ideyno-politicheskoto razvitie na Balkanite prez XIX vek. BAN.
Detrez, R. (2015). Ne tarsyat gartsi, a romei da badat. Pravoslavnata kulturna obshtnost v Osmanskata imperia. XV – XІX v. Kralitsa Mab.
Getova, E. (2005). Zhurnalisticheski ezitsi na Vazrazhdaneto. Balgaro-frenski konteksti. Faber.
Kiril patriarh Balgarski. (1969). Balgarskata ekzarhia v Odrinsko i Makedonia sled Osvoboditelnata voyna (1877 - 1878) (T. I). Sinodalno izd.
Mircheva, K. (2007). Edin epizod ot istoriyata na vazrozhdenskia ni pechat. Lyuben Karavelov na stranitsite na v. „Shutosh“ – mezhdu samishlenichestvoto i kraynoto otritsanie. Istoricheski pregled, (3–4), 130–141.
Nora, P. (Pod rakovodstvoto na). (2004–2005). Mesta na pametta (T. 1–2). (Prev. St. Atanasov). Dom na naukite za choveka i obshtestvoto.
Obyavlenia za balgarski vazrozhdenski izdania. (1999). (Sast. N. Danova, L. Dragolova, M. Lachev i R. Radkova). UI „SV. Kl. Ohridski“ i Akad. izd. „Prof. M. Drinov“.
Prepletenite istorii na Balkanite (T. 1–4). (2013–2019). NBU.
Sapunov, N. E. (1999). Dnevnik po sagrazhdaneto na parvata balgarska tsarkva v Tsarigrad. (Predgovor, vstapitelna studia, sastavitelstvo, belezhki i rechnik st.n.s. d-r Hristo Temelski). PIK.
Slaveykov, P. R. (1963–1973). Sachinenia. Palno sabranie (T. 1–4). BAN.
Stoyanov, M. (1957). Balgarska vazrozhdenska literatura. Analitichen repertoar (T. 1). Nauka i izkustvo.
Tarinska, S. (1994). Balgarskata dvuezichna periodika prez Vazrazhdaneto i patishtata na literaturata. V: Periodika i literatura. UI „Sv. Kliment Ohridski“.
Tarinska, S. & Florya, R. (Sast.). (1999). Veliksin, Dimitar. Sachinenia. BAN.
Todorov, I. (1980). Bilingvistichnata poezia na Dimitar Veliksin. V: Balgaro-rumanski literaturni vzaimootnoshenia prez XІX v. (s. 264–284). BAN.
Strauss, J. (1995). The Millets and the Ottoman Language: The Contribution of Ottoman Greeks to Ottoman Letters (19th – 20th Centuries). Die Welt des Islams, 35(2), 189–249.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
This license enables reusers to distribute, remix, adapt, and build upon the material in any medium or format for noncommercial purposes only, and only so long as attribution is given to the creator. CC BY-NC includes the following elements:
BY: credit must be given to the creator.
NC: Only noncommercial uses of the work are permitted.
