Мотивът за пътуването в гръцката поезия през междувоенния период
DOI :
https://doi.org/10.60056/CCL.2017..91-98Ключови думи :
гръцка поезия, пътуване, Никос Кавадиас, Константинос Кавафис, Георгиос СеферисАбстракт
Космополитното пътешествие на гръцката поезия започва още от емблематичното произведение на Кавафис Итака (1910). Мотивът за пътуването обаче ще променя своето значение в следващите десетилетия и ще се превърне в повратна точка за осъзнаване на отчаянието и безвъзвратната загуба на идеала за така нареченото поколение от 30-те години на XX в., чието усещане за трагичност затвърждава топоса за ‘изгубената родина’ в гръцката литература. В своето скитане сред дебрите на поетичния модернизъм гръцката лирика ни показва ‘пътуването’ (акт равносилен на отделяне от/придобиването на пространство и време) като тъга, но и като приключение и безбрежност (Н. Кавадиас); като действие, което обезмисля самò себе си в безизходния скептицизъм на К. Кавафис от Градът, но и като действие, което добива абсолютно измерение като носител на панацеята от знание и мъдрост (Итака), за да стигнем до пълното му обезплътяване при Г. Сеферис, но и същевременно до трансформирането му в нещо ново – в индивидуална/родова памет (очевидно единствения възможен остров на спасение), в имагинерно безсмъртие на едно универсално човешко съзнание.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
This license enables reusers to distribute, remix, adapt, and build upon the material in any medium or format for noncommercial purposes only, and only so long as attribution is given to the creator. CC BY-NC includes the following elements:
BY: credit must be given to the creator.
NC: Only noncommercial uses of the work are permitted.