С мисията на посредник

Абстракт

Харалампи Тачев е най-характерният представител на ранния сецесион в България. Дейността му е изключително разнообразна – от декоративните изкуства до основаването на първото художествено сдружение в България „Съвременно изкуство“ (1903); от живописта и книжната графика до оформлението на изложбени павилиони и монументални сгради. Като привърженик на южнославянското културно общуване той е избран за първи секретар на международния Съюз на южнославянските художници „Лада“ (1904-1912). Изследването представя дейността му на упорит популяризатор и куратор на изложби в южнославянските столици София, Белград и Загреб, на конференции, срещи и контакти с хора на изкуството, както и анализира неговото художествено творчество на южнославянска тематика. Специален акцент се поставя върху приноса му към първите големи културни събития в София: основаването на съюза „Лада“ (1904), провеждането на Втората южнославянска изложба (1906) и Славянския събор (1910). Когато разглеждаме Харалампи Тачев като културен медиатор, винаги трябва да имаме предвид двуликата му творческа същност – българска и европейска. Във времето на младите балкански национализми тази задача е била първостепенна не само за България, но и за съседите ѝ. Същото правят и неговите колеги Драгутин Инкиостри в Сърбия, Петар Почек в Черна гора и Томислав Кризман в Хърватия.

Освен това, статията анализира художествения език и поетиката на неговите произведения, вдъхновени от южнославянската идеология, така популярна в разглеждания период. Смятана от привържениците ѝ сред балканските интелектуалци за съврeменна и навременна, тази идеология се приема като европейска, в смисъл че олицетворява културната взаимност, опознаване, толерантност и подчертаване на общите моменти в културното минало на младите южнославянски нации въпреки конфронтацията на политическите им национални програми. Ето защо се налага южнославянската идея да бъде „облечена“ за първи път в България именно от Харалампи Тачев с помощта на визуалните постижения на модерния стил Art nouveau/Secession, като в него се търсят и собствени национални интонации. Така художникът се явява посредник на много равнища: контакти, идеи, стил.

Българският стил като български вариант на сецесиона утвърждава държавността чрез новоконструирани визуални кодове, които трябва да демонстрират представа за националната идентичност, но не навсякъде, а в зависимост от политико-идеологическите акценти. През 1910 г. по повод на Славянския събор в София Х. Тачев проектира пощенска картичка на тема „Целокупното славянство“. В нея виждаме обрамчени в плетеници от орнаменти, вдъхновени от средновековни български ръкописи, ликовете на южнославянските владетели и руския император като техен покровител. Може да се каже, че това е златното време на българския стил, който все повече се вглежда и черпи обилно от предакадемичните художествени системи на богатия южнославянски фолклор, занаяти и християнско изкуство. Лексиката на този нов художествен език е старинна, но синтаксисът следва правилата на стила сецесион. В корицата на „Славянска антология“ на поезията художникът отново се завръща към универсалната версия на сецесиона поради неутралността на това поле. Въпреки че през 1913 г. българската секция на „Лада“ напуска Съюза в знак на протест срещу Междусъюзническата война Харалампи Тачев продължава дейността си за славянските дружества в София, като остава верен на идеята за равноправно културно общуване между всички славянски държави.

Статията се основава на обилно количество документи за Съюза „Лада“, съхранени почти изцяло в България, както и на личните архиви на художника.