Да изпееш своя образ
славянските национални и държавни химни като места на паметта или ‘петна’ в историята
DOI :
https://doi.org/10.60056/CCL.2019..43-64Ключови думи :
национални и държавни химни, места на паметта, славяниАбстракт
Есето разглежда в хронологичен и сравнителен план славянските национални и държавни химни от гл. т. на постановката на Пиер Нора за „места на паметта“. Представена е типологизиция на химните като теоцентрични, етноцентрични и партоцентрични и е отделено внимание на практиката словесни и/или музикални фрагменти от чужди или собствени предишни химни да бъдат инкорпорирани и превръщани в нови „свои места на паметта“. Химните са класифицирани на такива, които своевременно са се превърнали в трайни места на паметта; химни, притежаващи потенциала да се превърнат в места на паметта и химни, които не са успели да се наложат като такива. Сред последните са и химните, създадени да обслужват тоталитарните партийни режими в Съветска Русия, Украйна, Беларус и България, които са оприличени на ‘петна’ в националната история на тези народи.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2025 Панайот Карагьозов

Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
This license enables reusers to distribute, remix, adapt, and build upon the material in any medium or format for noncommercial purposes only, and only so long as attribution is given to the creator. CC BY-NC includes the following elements:
BY: credit must be given to the creator.
NC: Only noncommercial uses of the work are permitted.