‘Носологията’ на Лорънс Стърн и направата на Гоголевия Нос

Абстракт

По традиция, като ключ към интерпретацията на повестта Нос на Николай Гогол се извежда приемствеността ѝ от Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен на Лорънс Стърн, както и родството ѝ с ‘носологията’ в руската литература от 20-те и 30-те години на ХIX век и своеобразното руско ‘стернианство’, производни от рецепцията на романа в Русия. В тази изследователска перспектива, зададена първоначално от В. В. Виноградов, е работено толкова много, че възможностите ѝ изглеждат изчерпани. Въпреки това, в установените виждания за влиянието, което Стърн упражнява върху Гогол, присъстват известни неясноти и логически процепи. Задачата на настоящото изследване е да запълни тези непълноти и да изясни механизмите, по които ‘носологията’ на Стърн е била преобразувана в загадъчния свят на Гоголевия Нос. Проведените в статията наблюдения показват, че същностната връзка между причудливата логика в повестта на Гогол и в частност парадоксалната конкретизация на темата за носа в нея, от една страна, и романа на Стърн Тристрам Шанди, от друга, се проявява като реактуализиране на цялостна мотивна мрежа, зададена от източника, и възпроизведена по специфични начини както в конкретната повест на Гогол, така и в други негови произведения, при което като устойчиви конфигурации се закрепват странни, привидно лишени от смисъл асоциативни групирания. Характерно за специфичния механизъм, проявен в автотекстуалността на Гогол, е че снопът от взаимосвързани образи и представи, излъчен от романа на Стърн, се преповтаря чрез вариращи комбинации от елементи. Всяка от производните единични конкретизации е непълна по отношение на парадигмата, но дори и в тази си неизчерпателност и разпръснатост из различни текстове на Гогол, те все пак остават като безпогрешно разпознаваеми участници в една обща констелация, чийто прототип е дело на Стърн.