Общо културно наследство

повече приобщаваща Европа

Abstract

„Само ако прегърнем бъдещето, като време на потенциално развитие и напредък, само тогава можем да продължим напред. Ако сме толкова влюбени в едно митологично минало, ще пропуснем възможностите да създадем по-добро бъдеще за нашите общества, за нашите деца“ – заяви Франс Тимерманс по време на първото заседание в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това визионерско изказване на европейският комисар обаче назовава само част от опасностите, пред които е изправен ЕС – да се вгледа в своето митологично минало, без да направи необходимите изводи от него за бъдещето си. Според Тимерманс проблемите, които трябва да бъдат решавани от европейските институции, най-общо казано, са свързани с „предизвикателствата, пред които светът ни изправя, и неизпълненото обещание за сближаване, което подкопава доверието в рамките на държавите членки на ЕС“ (Тимерманс, 2018). Втората част от изказването му е много по-конкретна и критична. „Неизпълненото обещание за сближаване“ е точна констатация на Тимерманс, която обаче не беше обвързана с посока за изпълнение. В това отношение преосмислянето на ролята и значението на културата и в частност на културното наследство в Европа предлага решение на констатирания проблем, чието представяне ще бъде предмет на настоящия текст. Той включва както юридически закрепеното „общо културно наследство“ в чл. 167, т. 1 от ДФЕС, така и фактически използваното „Европейско културно наследство“ в търсене на синергия и взаимна полезност на част към цялост при извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС. Върховенството на закона и спазването на основните човешки права като политически ценности на ЕС изискват, от своя страна, да не се игнорират вече приети понятия като „общо културно наследство“ в чл. 167, т. 1 от ДФЕС.