Демократични инструменти на ЕС след 2020 г.
възможно ли е преодоляване на дефицита на легитимност?
DOI :
https://doi.org/10.60054/PEU.2019.6.114-127Ключови думи :
ЕС, демократичен дефицит, легитимност, лобиране, гражданска инициативаАбстракт
В контекста на актуалните развития на полето на европейската интеграция, сред които Брекзит, проблемите пред върховенството на правото в Полша и Унгария, кризата на Механизма за сътрудничество и проверка в България и Румъния, осезаемото в много сфери на политиките разделение по оста Изток – Запад, дискусията за бъдещето на европейския проект е по-актуална от всякога. Поредният реформен опит – Лисабонският договор – прави ЕС по-демократичен, но не успява да реши трайно въпросите в дебата за бъдещето на Европейския съюз. Текстът прави преглед на основните теории за демократичната легитимност на ЕС: 1) такива, фокусиращи се върху дефицитите „на входа“ на политическия процес (прозрачност, открит достъп, участие, публичен дебат, отчетност) и 2) такива, поставящи акцент върху дефицитите „на изхода“ (ефективни политики, поддържане устойчив ръст на социо-икономическо развитие). На тази основа текстът предлага преглед на два актуални инструмента на ниво ЕС за отчетност и гражданско участие във вземането на решения – Регистъра за прозрачност и Европейската гражданска инициатива, в контекста на направените наскоро нормативни и функционални промени в тях. Текстът завършва с изводи относно потенциала на тези два инструмента (и подобни на тях) да надградят демократичната легитимност на ЕС и да бъдат основа за развитие на политики, които ще спечелят доверието на европейските граждани.
Литература (библиография)
Hiks, S. (2007). Politicheskata sistema na Evropeyskia sayuz. Paradigma.
Eriksen, E. O., & Fossum, J. E. (2002). Democracy through strong publics in the European Union? Journal of Common Market Studies, 40(3), 401–424.
Habermas, J. (2001). Why Europe needs a constitution. New Left Review, 5–26.
Hix, S. (2008). What’s wrong with the EU and how to fix it? Polity Press.
Jenkins, B. (2000). From nation-building to the construction of Europe: The lessons and limitations of the French example. In J. Andrew, M. Crook, & M. Waller (Eds.), Why Europe? Problems of culture and identity, Vol. 1, Political and historical dimensions. Macmillan Press.
Leonard, M., & White, J. (2002). Can Brussels earn the right to act? (Next Generation Democracy 3). The Foreign Policy Center and British Council.
Majone, G. (1998). Europe’s “democratic deficit”: The question of standards. European Law Journal, 4(1), 5–28.
Moravcsik, A. (2002). In defence of the “democratic deficit”: Reassessing legitimacy in the European Union. JCMS, 40(4), 603–624.
Questiaux, N. (2000). Why Europe? From contradiction to refoundation. In J. Andrew, M. Crook, & M. Waller (Eds.), Why Europe? Problems of culture and identity, Vol. 1, Political and historical dimensions. Macmillan Press.
Risse, T. (2003, March 27–30). An emerging European public sphere? Theoretical clarifications and empirical indicators [Paper presentation]. Annual Meeting EUSA, Nashville TN.
Ruzza, C. (2004). Europe and civil society. Movement coalitions and European governance. Manchester University Press.
Scharpf, F. W. (2003, February). Problem-solving effectiveness and democratic accountability in the EU (MPIfG Working Paper 03/1).
Schmidt, V. (2006). Democracy in Europe. Oxford University Press.
Trenz, H-J., & Eder, K. (2004). The democratizing dynamics of a European public sphere: Towards a theory of democratic functionalism. European Journal of Social Theory, 7(1), 5–25.
van de Steeg, M. (2002). Rethinking the conditions for a public sphere in the European Union. European Journal of Social Theory, 5(4), 499–519.
