Правно естество на срока по подклауза 20.1 от Червената книга на ФИДИК (1999) според българското право

Абстракт

Нарастващата употреба на договорните условия на ФИДИК по договори за строително-инженерни работи, сключвани и изпълнявани в България, повдига редица въпроси, които до момента не са били предмет на задълбочени разработки от доктрината. Статията е посветена на един от най-противоречивите и дискутирани в международен план текстове от Червената книга на ФИДИК (1999), а именно подклауза 20.1 (Искове на изпълнителя) и предвидения в нея 28-дневен срок за отправяне на уведомление за искане от изпълнителя до инженера. Предмет на изследването са правната природа на този срок, неговата действителност и приложно поле, както и последиците от неговото пропускане в случаите, когато страните са избрали правоотношението между тях да се регулира от разпоредбите на българското материалноправно законодателство. B тази връзка е обсъден и слабо изследваният в теорията общ проблем за валидността на клаузи, с които по изцяло договорен път се установяват срокове за упражняване на права.