Методът на признаването в практиката на Европейския съд по правата на човека

Абстракт

Студията разглежда развитието на метода на признаването в международното частно право (МЧП) като допълващ метод на правно регулиране – алтернатива на стълкновителния метод. Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) допринася за утвърждаването на метода на признаването. Налице са правораздавателен обмен и съгласуваност между ЕСПЧ и Съда на Европейския съюз (ЕС). Предмет на регулативно въздействие са елементите на личния статут – име и пол на физическите лица, както и възникнали семейни отношения – произход, брак, осиновяване. Към момента не съществува консенсус между държавите от Съвета на Европа за уредба на метода на признаването в международни по произход източници. В правото на ЕС е налице инициатива за признаване на произход на деца, обективиран в чужд публичен акт. Липсата на правна уредба не е решаваща предвид съществуващите задължения на държавите по силата на първичното право на ЕС и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да признаят възникнали в чужбина семейни отношения и елементи на личната правосубектност. Налице е тенденция по създаване по национален път на уредба на правото на субектите на признаване, производно на практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ.