100 години от приемането на Закона за адвокатите. Обсъждането на законопроекта за адвокатите в Народното събрание

Абстракт

В статията се разкриват ходът и характерът на дискусията при обсъждането на законопроекта за адвокатите, отличаваща се със своя професионаленезик и добронамерен тон. Авторът се спира специално на подхода и на стремежа на министър Цв. Бобошевски, на докладчика д-р Ал. Сталийски и на председателстващия заседанието д-р Б. Вазов да защитят определени текстове и да запазят духа и основните принципи, залегнали в законопроекта, с аргумента, че те са дело на адвокатската общност или са подкрепени от нея.
На преден план се извеждат основните проблеми, които са в центъра на вниманието на депутатите и предизвикват оживени спорове и дебати, а именно: правото на адвокатите – народни представители, да упражняват професията си по време на се сиите на парламента; продължителността на стажа на кандидат-адвокатите; законодателното уреждане на искането на жените юристки да стават адвокати; условието пред Върховния касационен съд да се явяват само адвокати с най-малко 5-годишен стаж; до каква възраст членът на адвокатския съвет може да заема та зи длъжност; има ли давност за деянията, извършени от адвоката преди неговото приемане в адвокатската колегия, и др.
Авторът поставя акцент върху безусловното отхвърляне на твърдението, че адвокатът депутат може да повлияе на съда, както и върху твърдата и аргументирана защита на името и авторитета на българския адвокат.
Направеният анализ позволява да се формулира изводът, че приемането на Закона за адвокатите от 1925 г. е безспорен професионален и обществен успех за Съюза на българските адвокати, който може да се постави редом до борбата му срещу законодателството на земеделското правителство и отстояването на икономическите и социалните интереси на адвокатите през следващите години. Новият закон поставя адвокатурата върху естествените ѝ основи и дава начало на нейното развитие като ценен и достоен помощник на правосъдието и важен фактор в публичния живот на страната.