Искът по чл. 108 от Закона за собствеността, предявен от един от съсобствениците, спира ли придобивната давност за чуждите идеални части от правото на собственост върху общата вещ?

Абстракт

В статията е разгледан проблемът за действието на предявен от един съсобственик срещу трето лице ревандикационен иск (чл. 108 от Закона за собствеността, ЗС) по отношение на течащата в полза на третото лице придобивна давност за съсобствения имот. Към настоящия момент практиката на Върховния касационен съд е трайна и непротиворечива във виждането си, че когато един съсобственик предяви иск по чл. 108 ЗС срещу трето лице, придобивната давност, която тече в полза на ответника, спира и съответно се прекъсва единствено и само по отношение на идеалната част от правото на собственост върху общата вещ, принадлежаща на ищеца. По този начин е напълно възможно още по време на висящия процес или дори след неговото приключване, преди да е осъществен въвод във владение, третото лице да придобие по давност всички чужди на ищеца идеални части и по този начин да възникне съсобственост между двете главни и насрещни страни в процеса. Тезата на автора е, че тази съдебна практика е неприемлива и в подобна хипотеза придобивната давност спира, съответно се прекъсва по отношение на целия съсобствен имот. Изложените аргументи са групирани в три точки и произтичат от: (1) възможността всеки съсобственик да предяви иск по чл. 108 ЗС, с който да получи фактическата власт върху целия имот; (2) същността на съсобствеността като правен институт и (3) характера на ревандикационния иск.