Два довода в подкрепа на теорията за небрежността като обективен стандарт в деликтното право

Резюме

В изложението се изнасят два довода в полза на виждането, че небрежността има обективен характер – разпознаването и от съдебната практика като такава и аналогичното становище  на  правната  доктрина  в  чужбина. Представени са основните постановки на обективната теория за небрежността в гражданското право. Посочени са съдебни решения, в които съдът намира, че в гражданското право небрежността е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на добрия стопанин. Tова виждане кореспондира с класическото разбиране на Оливър Xолмс- младши за небрежността, прието в повечето развити държави. Изводът е, че е налице полезен правен инструмент, подкрепен от правната теория и практика, като се повдига дискусия за неговото бъдещо усъвършенстване.